 |
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Ден и нощ
преди: 8 месеца, 8 дни, прочетена 762 пъти
Тъмна нощ се спусна в моята душа,
от любовна мъка е разбита тя.
Помня ясно светлият ден,
в който тя дойде и седна до мен.
Как ме слушаше с любопитните си ушички,
Как ме гледаше със сладките си очички.
Как бъдеще светло чертахме,
и само на него се надявахме.
Но не щеш ли съдбата се промени,
тя направи нещо лошо и ме нарани.
Слънцето се скри и затъмня,
в тъмнина танцуваше ноща.
Тъмна, черна тъмнина
и от нея се роди деня.
Светна слънце и изгря,
но вече до мен, не беше тя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 месеца, 16 дни hash: edc6f9b7ba |
|
1. Много добро хд не спирай
|
| преди: 6 месеца, 13 дни hash: be13a938ec |
|
| преди: 6 месеца, 9 дни hash: 8b0fb16530 |
|
3. Номер 1, може ли да ми кажеш с коя буква ти започва името?
|
| преди: 6 месеца, 8 дни hash: 43b0cba168 |
|
5. Автора съм. Не мисля, че е толкова добро, но благодаря за насърчаването. Поезията е хубаво нещо, но не съм тръгнал да пиша за да ми дават оценки хората, а защото ми харесва, а и мисля, че е един хубав път за вървене и развитие. Това, че някои хора ще го оценят зле не ме интересува чак толкова, но помислете само колко глупаво е да секваш с негативните си оценки някой, който е тръгнал да върви по него.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
