Ден и нощ
преди: 1 месец, 14 часа, прочетена 146 пъти
Тъмна нощ се спусна в моята душа,
от любовна мъка е разбита тя.
Помня ясно светлият ден,
в който тя дойде и седна до мен.
Как ме слушаше с любопитните си ушички,
Как ме гледаше със сладките си очички.
Как бъдеще светло чертахме,
и само на него се надявахме.
Но не щеш ли съдбата се промени,
тя направи нещо лошо и ме нарани.
Слънцето се скри и затъмня,
в тъмнина танцуваше ноща.
Тъмна, черна тъмнина
и от нея се роди деня.
Светна слънце и изгря,
но вече до мен, не беше тя.