Споделена история от Проза, литература |
Червената Шапчица
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1926 пъти
Имало едно време едно красиво момиче. Всички я познавали като Червената Шапчица. Хората разказвали различни истории за нея. Във Франция Шарл Перо разказвал една история, а в Германия братята Грим разказвали друга история. И така минали години и дошъл 21-ви век. Времената се променили, но историята за Червената Шапчица си останала същата. Такава каквато си я знаем. По идея на Братя Грим.
Е не ви ли омръзна? Да разказвате на децата си приказка писана през 19-ти век? Какво? Не я разказвате вече? Ами да. Нормално е да не я разказвате. След като е писана през далечния 19-ти век. Но бидейки класика в жанра, макар и леко остаряла класика, днес реших да пренапиша историята за Червената Шапчица. Да я подновя, да й вдъхна нов живот. Да я разкажа, така както би я разказал човек роден в края на 20-ти и живеещ в началото на 21-ви век.
Имало едно време едно момиче. Седяла си на фотьойла в хола, чела си 50 нюанса сиво и по едно време Айфона й светнал и извибрирал. Но нищо особено. Била баба й както винаги. Отново й изпращала някви съобщения по Вайбъра. Горката бабичка. Живеела си на село. Далеч от любимата си внучка и още по-любимия й Кауфланд. Дъщеря й, сиреч майката на внучка й, била твърде заета да ходи по мъже и затова откакто се помни пращала дъщеря си на село при бабата, да я гледа, да й носи храна и да си говорят.
Телефона отново извибрирал. Отново съобщение от бабата. Момичето си седяло удобно на фотьойла и въобще не обръщало внимание на съобщенията докато в един момент в хола не зазвучал Луис Фонси – Деспасито. Момичето изофкало, затворило книгата, взело звънящия телефон в ръка и натиснало зелената слушалка:
-Ало, бабо, кажи.
-Здравей момичето ми. Как си? Прочете ли ми съобщенията във Вайбъра?
-Не, казвай направо, какво има.
-Ооо има има. Има много изгодни намаления тая седмица в Кауфланд. Защо не отидеш да ми напазаруваш?
-Ооо бабо...
-Хайде хайде, баби. Напазарувай и ела на гости. Баба знаеш, макар да получава мининка пенсийка, най-после събра за един плейстейшън петица. Тъй че, напазарувай на баба малко хлеб и бира на промоция и ела да разцъкаме един PES 2020.
Червената шапчица като чу добрите новини, веднага затвори телефона и започна да се стяга за път.
Излизайки от хола се сблъска с майка си, която мъкнеше един тежък леген с прани дрехи.
-Оф дъще, бързам да излизам, ще простреш ли прането вместо мен, моля те.
-Но, мамо, и аз трябва да излизам. Ще ходя при баба.
-Хайде, хайде. Няма много да се забавиш. Пък и нали ще ми искаш пари? Хайде простри прането, ще ти дам 20 лева за пазаруване и още 50 лева отгоре.
Червената шапчица като чула добрата оферта се съгласила и отишла да простира, докато майка й влезнала в собствената си стая да се наконти и нагримира за предстоящата си среща.
Момичето излезнало на терасата и започнало да простира. Простирало и мечтаело за срещата с баба си. И как щели да играят PES 2020. Толкова много се вълнувала, че нямала търпение по-бързо да простре дрехите и да отиде да се облече подобаващо за срещата с баба си. Но вълнението и усмивката й не траяли дълго. Навеждайки се към легена за да вземе още една изпрана дреха, погледът й попаднал на шокираща гледка. Обзела я бързо паника, по веждите й избила пот.... добре де, няма повече да ви държа и вас читателите в напрежение. Майка й бе изпрала любимата й фланелка, на любимия й отбор Ливърпул. Фланелка номер 11. Мохамед Салах. Червената шапчица гледала безизразно любимата си фланелка. Изпрана, чиста, червена, красива, но мокра и прогизнала. Невъзможно бе да я облече. Невъзможно. Започна да мисли какво може да облече, но преглеждайки дрехите на простора, осъзнала че майка й освен нейни дрехи, други не е прала. Всичките дрехи, включително и тениските на Червената Шапчица били изпрани, и вече на простора. И за голямо съжаление, единствено една тениска липсвала. И това бе фланелката на Манчестър Юнайтед.
-Как може да съм такъв карък – се зачудила Червената шапчица.
-Как ще излезна облечена във фланелка на Манчестър Юнайтед? Че кои са Манчестър Юнайтед вече? Без Алекс Фъргюсън...
Някак си, Червената Шапчица преглътнала тъгата, с малко скъп коняк и няколко печени бадема (че са по-евтини за разлика от суровите) и с наведена глава, взела пари от майка си и излезнала от вкъщи.
Напазарувала бързо каквото баба й заръчала (бира и хляб) и хванала пътя за село. Майка й, спомнила си тя, я посъветвала да хване БДЖ-то тъй като имало шанс да завали скоро, но Червената Шапчица пресметнала че хващайки пътя през гората е по-изгодно и по-бързо ще стигне до село. Пък и не искала никой да я вижда в тая фланелка на Манчестър Юнайтед.
И така както си ходела из гората, по едно време се натъкнала на няколко стръка канабис. Зарадвала се на находката, оставила пълната чантичка от Кауфланд и започнала да бере билки.
Но собственика на веселите билки – вълка, като видял че му барат стоката се провикнал.
-Ей, червена чантичке. Не барай ми канабиса. Махай се от територията ми.
-Ооо, вълчо – казала червената шапчица – не може ли поне малко да си набера? Знаеш ли как добре върви с бирата?
-Ааа, не, червено чантичке, не става. Махай се инак ще си платиш.
-Еее, тръгнал да ме заплашва той. – Присмяла му се червената шапчица – Споко вълчо. Няма повече да ти губя времето. Баба на село ме чака с Плейстейшън петица.
Вълка като чул плейстейшън петица, веднага му светнали очите и понеже бил много добър приятел с горския, бил много добре запознат с гората и преките й пътища. Пък и на всичкото отгоре, сама червената шапчица, забелязал той, се прецакала хващайки пътечка която водела до предстоящ масивен строеж. Тъй че спокоен вълка тръгнал по един пряк път, който водел до едно малко селце. Стигайки в селото се хванал за главата и изревал.
-Еееех, какъв тъпанар съм. Е сега.... знам ли аз къде се намира тая бабичка с тоя плейстейшън?
Но невидиш ли на вълка му се усмихнал късмета. Със спокойна стъпка покрай него преминал служител на Еконт, носейки в ръце кутия, на която пишело Pro Evolution Soccer 2020.
-Аха! Ето го. Е тоз със сигурност ще ме отведе до адреса на бабето.
Зарадвал се вълка и проследил служителя до самия адрес на бабата.
През това време Червената Шапчица както си вървяла, си пеела любимия й хит на DMX:
„Where the red Where the red riding hood at.
Have that nigga in the cut, where the wood at?
Oh, them niggas actin' up? !? Where the wolves at?
You better bust that if you gon' pull that.
Но вървейки си по пътечката, не след дълго след един остър завой замръзнала на място. Замръзнала и възкликнала:
-Е такъв карък като мене нема.
Що да види червената Шапчица. Багери, работници, бетоновози и някъде по средата на цялата тая сбирщина, Бойко Борисов с ножичка в ръка дошъл да открие официално строежа на новата магистрала.
Червената Шапчица с нейния некъсмет, отправили я по друга пътечка и така продължила тя в нова посока да върви, отчаяна. Толкова много път я чакаше. А бирата в тая жега се стопляше бързо бързо.
Вълка стигнал до къщата на бабичката. Естествено, че планът му проработил. Служителя на Еконт го завел до точния адрес на бабичката. Оставил колета в пощенската й кутия и бързо се запътил към отсрещната кръчма за една студена бира. Вълкът влезнал в двора и се приближил бавно до отворения прозорец на къщата. Погледнал плахо и вътре видял бабичката как си седяла на фотьойла и се поклащала радостно на песента на Майкъл Джексън “Smooth Criminal”
И си пеела:
As he came into the window
Was a sound of a crescendo
He came into her apartment
He left the bloodstains on the carpet
She ran underneath the table
He could see she was unable
So she ran into the bedroom
She was struck down, it was her doom
И както си пеела, не осъзнала кога вълкът скочил и влезнал в къщата й през отворения прозорец.
Бабичката се уплашила и тръгнала да се крие бързо под масата, но вълкът я видял и тя се решила и бързо избягала в спалнята, където вълкът я настигнал и й ударил един плесник и я повалил на земята. Ах какъв познат развой на събитията. Но нека ги оставим на мира сега и се отправим към Червената Шапчица и да видим до къде е стигнала и дали бирата все още се държи в това горещо време.
Всъщност ето я, оказа се че не бирата а самата червена шапчица не се държи в горещото време. Жадно надига двулитровката бира седнала под едно голямо сенчесто дърво. Сенчеста ябълка.
Дръвчето макар напичано от слънцето, отвреме навреме се полюшвало от леко прохладния вятър който си играел с клоните му и хоп – една ябълка се откъснала и тупнала безмилостно на главата на червената Шапчица. Но вместо от удара да й дойде в главата някой нов закон за гравитацията, всъщност й дошли някои цинични мръсни думи на устата. Но спокойно. Няма да ги споделяме, тъй като днешните деца нямат проблеми с изричането на мръсни думи, тъй че сме решили да не поднасяме вече известна на децата информация. Тъй че продължаваме напред. Червената Шапчица стигнала до селото, но всъщност, преди да стигне до къщата на баба си, нека се върнем малко назад и да проследим какво всъщност се случило с жадния за плейстейшън 5 вълк и нокаутираната на фона на хита “Smooth Criminal” бабичка.
След като вълка я нокаутирал, решил да я завлече в мазето, но пустата му бабичка нямала мазе в къщата и сега вълка, трябвало да мъкне тая дебелана чаак на третия етаж, който се явявал тавана на къщата. Поозорил се малко, но свършил работата, и преди да легне в кревата на бабата, взел че отворил гардероба и набарал някаква маркова бяла нощница на бабата и се сгушил в удобното легло и бързо си пуснал телевизора на 78 канал. Червената Шапчица щом влязла в къщата, веднага застанала на ъгъла на леглото и се втренчила в бабата и започнала да й задава въпроси.
-Бабо защо са ти толкова големи ръцете?
-За да мога да достигам по-лесно дистанционното, внучето ми.
-Бабо, защо са ти толкова големи краката?
-За да мога по-лесно да са качвам на врачанските тролеи.
-Бабо, защо са ти толкова големи ушите?
-За да мога по-лесно да подслушвам клюките, внучето ми.
-А Бабо защо са ти толкова големи очите? ... При положение че миналата коледа ти подарихме телевизор 80 инча?
И тук вече вълка нямало какво да отговори и се разплакал от отчаяние и мъка, че няма как да прогони, нито да се пребори с Червената Шапчица.
-Стига – провикнал се вълка – Стига. Не виждаш ли че не съм баба ти. Ето, виж. Аз съм вълка. Исках просто да поиграя малко на плейстейшъна, това е.
На червената Шапчица й станало жално за вълка и така тя, баба й и вълка, седнали и играли цяаал ден и цяла нощ на Плейстейшъна. По едно време на нощта наминал и един ловец покрай къщата. Погледнал бабата тъжно с насълзени очи през прозореца и си подминал
-Кой е това? – попитала Червената Шапчица?
-Това е новия ми любовник. Срещнахме се миналата седмица.
-А защо е тъжен? Защо не го поздрави? Защо не го покани да влезе?
-Ааа, остави го. Не ми трябва. Имам си плейстейшън вече.
Радостно отвърнала бабата и отправила очи отново към телевизора.
Вълка, бабата и Червената Шапчица продължили да играят плейстейшън чак до сутринта. А бирата, забравена да се прибере в хладилника, бавно се стопляла с всеки изминал час.
Край
|
