Споделена история от Проза, литература |
Столица
преди: 8 месеца, 3 дни, прочетена 511 пъти
Столица
Всред двумилионния град скитам сам,
бродя тъжен и самотен, ням и непотребен...
Но често взорът ми се спира там,
във безкрайния небосвод – син и вълшебен...
Моята съдба е възтежка, но и велика,
поезията ми е сложна, изписана с кръвта,
капеща от моята посечена душа...
Ала може ли да бъде по-различна,
по-„розова“, когато животът тъпче
всяка твоя мъничка надежда, тъпче
и погубва всяка твоя светла идея налична?
Дете на Вселената
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 месеца, 2 часа hash: 4168a8e132 |
|
1. Има нужда от преработване. Най-вече, защото вторият куплет е три реда, а другите два куплета са по 4 реда. По този начин се нарушават римата и ритъмът.
Гледай да спазваш постоянство в самите рими. Например, когато в едното четиристишие се римуват първи и трети-втори и четвърти ред, гледай цялото стихотворение да е така. В противен случай става „нестабилно“ и не звучи като поезия.
Иначе, много красиво послание!
|
|
