не се получи - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (93869)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (22033)
 Секс и интимност (10955)
 Тинейджърски (19847)
 Семейство (4640)
 Здраве (7595)
 Спорт и красота (3965)
 На работното място (2056)
 Образование (5660)
 В чужбина (1253)
 Наркотици и алкохол (908)
 Измислени истории (720)
 Проза, литература (1464)
 Други (12599)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

не се получи
преди: 3 месеца, 5 дни, прочетена 436 пъти
Чувствах се използвана и омерзена
от мисълта за твоята любов,
с която ти не ме удостои
и най-нагло запази я за бъдни дни.

Но с впечатление, че мразя те, недей остава.
От всички други пак на твоя огън бих се сгряла.
Уважавам и високо оценявам същността ти,
лоши чувства спрямо тебе не спотайвам, скъпи.

Признавам, крада си честичко от твойта светлина омайна
и кътам си усмивките, които пръскаш ти в безкрая.
Като пари за черни дни под матрака аз ги крия
и със тях чудовищата - другари стари, храня.

Кат също вярно куче пазя аз дома си,
защото това бе ти за мене - дом,
но щом усетих, че гост съм станала във вкъщи,
в двора се заселих и станах жител на света.

Но не само дните ми добиха мрачност.
Непрогледна нощ обхвана моята душа.
Сърцето вече кръвчица не изпомпва.
Вместо нея във вените ми наши спомени текат.

Между нази мост не можа да бъде изграден,
вси чертежи много рано безразсъдно изгорих,
даже бързешком отхвърлих възможността
да помечтаеш за свързване на двете брегови страни.

И по тоя начин пропаст се отвори, а после
придойде реката, чак пълноводие доби.
А изворът ли? Моите сълзи.
И тъй все повече от тебе се отдалечих.

Сега сме вече хора зрели.
Мостове по-трудно ний градим.
Все пак, да си го кажем честно,
опит имаме и страх ни е да се не провалим.

И щом ме видиш, не слагай маска на грижовност, мили,
недей ме пита дали съм по-щастлива от преди.
Боли, но знам, че това не те вълнува,
не бих желала да ти разкривам своите тъги.

Не принуждавай ме да лъжа точно тебе,
за когото нявга нежни думи на луната аз шептях.
Не мога дор да те погледна във очите,
направя ли го - ще се удавя в тях.

Но вярвам аз, че след много време щом се засечем и се подминем,
Щом срещнеш зеления ми поглед и спомен за смеха ми озари лицето твое бледно.
Преди да се прокрадне съжаление, че се не получи,
не кълни ме, широко усмихни се и ела ме прегърни .


*****************************************************************

Нещо аматьорско, доста набързо написано, но преди това много изстрадано. Моля, споделете вашите мнения и градивна критика.

*****************************************************************

Серпентин

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 2 дни
hash: 82a02f334c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Не ми се вярва да си аматьорка ;) Доста е добро и е пропито с чувственост. Продължавай все така! Хареса ми.

 
  ...
преди: 3 месеца, 13 часа
hash: c9a9322f2d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Номер едно има право, много добро стихотворение! Надявам се да видя и друго от тебе.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker