Споделена история от Проза, литература |
Докато чаках реда си
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 2078 пъти
Стоя и чакам реда си на опашката.
Обедно време е, и в супермаркетът е претъпкано.
Пред мен две пенсионерки обсъждат каква пица ще си купят.
Днеска взели пенсии и решили да се почерпят.
Питат за цената момчето зад витрината.
Пред тях възрастен клошар или алкохолик или и двете в едно си поръчва.
Раздърпаните му анцузи са мръсни и миришат, видът му е отблъскващ и безпокои останалите на опашката.
Очаквам да си поръча пица парче и да зарови из джобовете си за стотинки.
А той съвсем безгрижно казва на продавачката:
„Всички останали парчета от крайната пица вляво. ”
Сякаш е най-богатият човек на земята и вади банкнота от цели 20 лева.
Цяла пица? За какво му е на беден клошар, сам самичък да яде цяла пица?
И от къде този одърпан клошар намери пари, за да я купи?
Семейство едва ли има този нещастник, може би с други просяци като него ще я сподели?
Намерил е на късмет изпусната банкнота на улицата? Днеска му е щастлив ден.
Или някой добър и щастлив от живота човек днес се е почувствал щедър и решил да сподели радостта си с някой мизерник?
Днес той е най-богатият човек на земята и няма да си легне гладен и беден.
Няма да тършува по джобовете си и да брои стотинките си под съжалителните и презрителни погледи на хората, потънал вдън земя от срам от нищета.
Днес той гордо, изправен, като нормален човек ще си поръча пица.
Не парче, а цяла пица.
|
