| | Споделена история от Проза, литература | 
 
			Любов към животапреди: 5 години, 8 месеца, прочетена 2015 пъти
 Отдавна не бях стъпвала в кухнята.  Отваряйки очи тази сутрин реших да направя закуска.  Нали знаете,  като щастливите хора в романтичните филми.  Приготвяш нещо набързо,  правиш две кафета,  слагаш ги в дървена табличка и ги носиш в леглото,  където събуждаш любимия с очарователният аромат и закусвате в леглото.
 Но преди да пристъпя към тази част реших просто да усетя тишината в къщата.  Застанах на прозореца и опитах да потърся вътрешната си светлина.  Усмихнах се на слънцето.
 Обичам да готвя,  но не по задължение. Разбирате ме - в главата на всяка жена непрестанно кънти : "Да изпера,  да сготвя,  да изгладя,  да изпера,  да сготвя,  да изгладя,  да изпера...  ",  та поради тази причина напоследък с мъжа ми се храним само навън.  След като отворих хладилника останових,  че нямаме нищо.  Наметнах си якето,  обух си маратонките и с розовата ми пижама на пингвини отдолу отидох до магазинчето.  Продавачката беше много вежлива.  Удивих се колко подредена беше стоката.  Домати,  краставици,  портокали,  лимони...  всичко беше подредено на пирамиди и изглеждаше толкова свежо.  Не забелязваш нещо,  докато не ти потрябва.  Грабнах с ръка 1 розов домат,  доближих го до носа си и затворих очи.  Вдишах утринта.  Купих необходимото и се прибрах.
 Щтрудел.  Чувала съм,  че на немски означава водовъртеж.  Докато белех,  режех,  прибавях,  бърках,  си мислех за детството ми.  Израснах с две момчета,  най - добрите ми приятели - Тото,  който все ми дърпаше плитките и Боби,  чиято майка правеше щтрудел всеки неделен следобед и ни канеше с двамата разбойници да си похапнем. Разбира се често за мен не оставаше,  защото те бяха бързи и устите им бяха по - големи.  Прибрах го в печката и пуснах таймера на 20 минути.  Направих две кафета.  Отпих от своето и задържах глътката в устата си.  Спомних си как бях ученичка и все още не бях опитвала кафе,  но всяка сутрин майка ми правеше своето,  ароматът се разнасяше из цялата къща и тогава аз се събуждах.  Явно това действаше и при Тото.  Две топли ръце ме обгърнаха и преглътнах кафето.
 |