Любов към живота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (93869)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (22033)
 Секс и интимност (10955)
 Тинейджърски (19847)
 Семейство (4640)
 Здраве (7595)
 Спорт и красота (3965)
 На работното място (2056)
 Образование (5660)
 В чужбина (1253)
 Наркотици и алкохол (908)
 Измислени истории (720)
 Проза, литература (1464)
 Други (12599)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Любов към живота
преди: 24 дни, 12 часа, прочетена 196 пъти
Отдавна не бях стъпвала в кухнята. Отваряйки очи тази сутрин реших да направя закуска. Нали знаете, като щастливите хора в романтичните филми. Приготвяш нещо набързо, правиш две кафета, слагаш ги в дървена табличка и ги носиш в леглото, където събуждаш любимия с очарователният аромат и закусвате в леглото.
Но преди да пристъпя към тази част реших просто да усетя тишината в къщата. Застанах на прозореца и опитах да потърся вътрешната си светлина. Усмихнах се на слънцето.
Обичам да готвя, но не по задължение. Разбирате ме - в главата на всяка жена непрестанно кънти : "Да изпера, да сготвя, да изгладя, да изпера, да сготвя, да изгладя, да изпера... ", та поради тази причина напоследък с мъжа ми се храним само навън. След като отворих хладилника останових, че нямаме нищо. Наметнах си якето, обух си маратонките и с розовата ми пижама на пингвини отдолу отидох до магазинчето. Продавачката беше много вежлива. Удивих се колко подредена беше стоката. Домати, краставици, портокали, лимони... всичко беше подредено на пирамиди и изглеждаше толкова свежо. Не забелязваш нещо, докато не ти потрябва. Грабнах с ръка 1 розов домат, доближих го до носа си и затворих очи. Вдишах утринта. Купих необходимото и се прибрах.
Щтрудел. Чувала съм, че на немски означава водовъртеж. Докато белех, режех, прибавях, бърках, си мислех за детството ми. Израснах с две момчета, най - добрите ми приятели - Тото, който все ми дърпаше плитките и Боби, чиято майка правеше щтрудел всеки неделен следобед и ни канеше с двамата разбойници да си похапнем. Разбира се често за мен не оставаше, защото те бяха бързи и устите им бяха по - големи. Прибрах го в печката и пуснах таймера на 20 минути. Направих две кафета. Отпих от своето и задържах глътката в устата си. Спомних си как бях ученичка и все още не бях опитвала кафе, но всяка сутрин майка ми правеше своето, ароматът се разнасяше из цялата къща и тогава аз се събуждах. Явно това действаше и при Тото. Две топли ръце ме обгърнаха и преглътнах кафето.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 22 дни, 5 часа
hash: 5a35d479bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Това е много хубаво. Харесва ми. Продължавай да пишеш! :)

 
  ...
преди: 18 дни, 16 часа
hash: 79b8048ec2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Много благодаря!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker