Приветстване от агонията - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96836)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22773)
 Секс и интимност (11247)
 Тинейджърски (20209)
 Семейство (4853)
 Здраве (7813)
 Спорт и красота (4071)
 На работното място (2162)
 Образование (5927)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1503)
 Други (13143)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Приветстване от агонията
преди: 4 месеца, 9 дни, прочетена 519 пъти
"Плаването в морето винаги носи трагедии..." , мислеше си морската сирена, носейки се на вълни от тягостни мисли. Морският бриз разнасяше спомени от един изгубен живот. Внезапно я връхлетяха чувства, които сякаш принадлежаха на друг. Тогава тя го видя.
Блед моряк с дълга и гъста черна коса. Кротко стоеше на брега и с мъка в очите наблюдаваше залеза. Сирената със страх се приближи и го попита за историята му.
- Водих не една битка, но най-тежката беше онази с мен самия. Разум и чувства в едно се преплетоха и ми раздираха душата. Тази ожесточена битка ме изпрати в дълбока бездна от отчаяние още преди много години. Много пътища съм извървял и много житейски опит имам, ама кому е нужен? Нима в животът ми угасващ светлината пак ще се покаже? Не... Аз обрекох се на страдание, във вечна агония из моретата да скитам, но да не намеря миг покой!
Душата ми след тази битка изпълни се с поквара! Буря опустошителна в мен развилня се. Демони ми шепнат пъклените си слова веднага щом нощта настъпи. Крясъците им жестоки, пропити с горест, стряскат ме, затворя ли очи. Спокойствието за мен мираж е! Непосилен е този товар... - продължи морякът, все още неоткъсвайки поглед от залеза, - Преди се наслаждавах на слънчевите лъчи и красивите залези, а сега изпитвам ужас от тях. Те предвестник са на моето терзание!
Дори морето замлъкна след тези думи...
- Ела, последвай ме, аз ще те спася! В морските дълбини далеч ще си от таз тъма злощастна!
- Спасение и гибел ми предлагаш, о, красива сирена!
- Зная. Земният и подводният живот два огледални свята са. - каза сирената, - Вашият свят е на живите, а нашият на мъртвите. Но помни, в най-мрачните кътчета се крие душевното избавление, за което ти така съкровено копнееш. Сред нашия свят, макар мъртвешки да е, ти ще се чувстваш жив!
- Злочестата си съдба аз не ще избегна! И последната капка в живот в мен отдавна е изпита. Демоните утоляват жаждата си с живота ми и хранят се с радостите ми. Ни живот имам, ни сили да се боря! Тази битка по-изтощителна, отколкото очаквах бе. Отне ми всичко... От горчивия си опит мога да ти предам, война със себе си никога да не започваш! Поразена тежко ще бъдеш, ала победител няма да излезеш. Проклятие е това! Проклятие! Кошмарите ти оживяват, а демоничните гласове обземат съзнанието ти. Губиш същността си и от теб остава едно нищо. Контролът отдавна вече не е в твоите ръце... Не повтаряй.... грешката ми....
Той въздъхна и се изправи, но безсилието се четеше в очите му.
- Не забравяй словата ми прощални! Сразен съм и никога не ще видя светлината! Победиха ме тез демони жестоки... Но преди да се потопим във вечността, позволи ми малък подарък да ти направя.
Морякът внимателно закичи на врата и колие от черни перли и и се усмихна.
- Хайде, време е... - , със свито сърце изрече сирената и го завлече в морето. И двамата знаеха какво му е отредила съдбата...
Той се превърна в спомен и нейно творение. От черните му коси остана само абаносов морски пясък, гласът му отекна в необятните дълбини, а усмивката му замръзна някъде в миналото...



- Reach The Shadows

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 7 дни
hash: bc98c49a62
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Не е добро според мен...

 
  ...
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: 73a4887dd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   Поклон пред таланта ти, авторке! Наистина съм дълбоко впечатлен не само от посланието, но и от цялостната стилистика на текста... Поетично прозрение, облечено в проза - малцина го умеят! А епитетът „абаносов морски пясък“ просто ме срази, толкова е красив и същевременно толкова зловещ, понеже абаносът е черен като въглен...

Отново откривам себе си в твоята творба. Много малко автори и творби мога да припозная до такава голяма степен. Долавям и ясно изразената нотка на суицидност. Аз съм никой, за да те съдя или да те възпирам, бих те разбрал, ако го направиш, бил съм на твое място и дори смея да твърдя, че и в момента съм. Но все пак ще те помоля да не го правиш, знай, че на света има поне още един човек като теб, със същата тежка житейска история.

С уважение: Дете на Вселената

 
  ...
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: 5751c741b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Огромни благодарности, Дете на Вселената! Много ме трогна с коментара си..
Относно номер 1: Напълно наясно съм, че няма как дадено нещо да се хареса на всеки и не говоря само за творбата си.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: 73a4887dd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Пишеш наистина красиво. Тъжното е, че красотата в твоите творби е плод на много горчивина, изпитана в живота. Колко много съжалявам, че няма как да се свържа с теб. А може би все пак е възможно? Аз вярвам, а ти?

Някога отдавна сънища сънувах, прелитах през перипетии - единствен, самотен, двукрил...

Радвам се, че съм те докоснал с коментара си. Има една забавна игра, аз доста често я играя. Написваш на един лист числата от нула до девет, само че не с числа, а с думи, после ограждаш първите им букви и започваш да търсиш думи, започващи с тези букви в даден текст, а после превръщаш думите в числа. Забавно е. Ако искаш, пробвай, наистина разтоварва.

С уважение: Дете на Вселената

 
  ...
преди: 4 месеца, 2 дни
hash: 7396347295
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Прекрасен, силно вълнуващ разказ, наситен с много истински и дълбоки трагични емоциции, поднесени по невероятно поетичен и несравним начин! Поклон пред таланта! Дано станем читатели и на друга творба. Много бих искала да разбера какви събития са станали катализатор за написаното, но знам, че това ще си остане тайна. Питам се какво означава да се бориш със себе си и защо не бива? Да се бориш с болест, със зависимост, с порок, с чувствата, с копнежите си? Какво ли е имал впредвид автора, ще остане загадка за мен, но това, което е написал е мотивирано от истински и дълбоко изстрадани преживявания.

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 19 часа
hash: 5751c741b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Дете на Вселената, отново огромни благодарности! Наистина се надявам някой ден да се засечем и в неанонимен сайт. Коментари като твоя ме мотивират да пиша и да се развивам!
Номер 5, много благодаря за милите думите! Радвам се, че ти е харесал разказът! Със сигурност ще има и още, въпреки че основно пиша поезия, наскоро започнах да правя и опити за проза. Всичките ми произведения са подписани с този ник - Reach The Shadows. Имам и други из раздела.
Вдъхновението и идеята ми за разказа не са от само една конкретна случка и не описват само мен. Това, което се опитах да предам, е как дадени обрати в живота на човек могат да го изменят до неузнаваемост относно възприятията му за света и общо взето какво се случва "в главата му" след преживяното. За това как и колко може всичко да се промени само за миг, за това как буквално може да мине през ада, когато ни най-малко го очаква... и какви поражения може да нанесе този катарзис...
Впрочем съм пуснала ново стихотворение, което очаква одобрение от модераторите "Парализа в Бяло"-първи опит за безглаголно стихотворение.
- авторката.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 10 часа
hash: 3180d8ac64
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Мен също ми хареса. Най вече този момент в който си преминал през "битката със себе си" само за да разбереш, че какъвто и да е изходът, все ще загубиш. Но и ще се родиш. Само за да умреш. И най накрая ще осъзнаеш че това е единственият смисъл. Другото е вятър и мъгла. Досущ като онзи момент в който стоиш на брега, гледаш красивият залез, но знаеш, че рано или късно "ще влезеш в морето и ще последваш сиретната".

 
  ...
преди: 3 месеца, 29 дни
hash: 5751c741b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   До номер 7: Много благодаря! Да, точно това се опитах да предам.
Сега забелязах, че номер 5 ми е задала точно този въпрос, на който съм пропуснала да отговоря, но номер 7 го е описал/а меко каано много добре.

 
  ...
преди: 3 месеца, 29 дни
hash: 73a4887dd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Авторке, наистина се покланям пред таланта ти. Малцина са хората на този свят, пред които мога с ръка на сърцето да се поклоня и да заявя, че са равни на мен или ме превъзхождат. Ти имаш талант! Не спирай да пишеш, отдава ти се!

И прочети отново предишния ми коментар, наблегни на третия абзац, а после се върни на втория, ще се шашнеш, като го анализираш малко по-задълбочено.

С уважение: Дете на Вселената

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker