Приветстване от агонията
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1861 пъти
"Плаването в морето винаги носи трагедии..." , мислеше си морската сирена, носейки се на вълни от тягостни мисли. Морският бриз разнасяше спомени от един изгубен живот. Внезапно я връхлетяха чувства, които сякаш принадлежаха на друг. Тогава тя го видя.
Блед моряк с дълга и гъста черна коса. Кротко стоеше на брега и с мъка в очите наблюдаваше залеза. Сирената със страх се приближи и го попита за историята му.
- Водих не една битка, но най-тежката беше онази с мен самия. Разум и чувства в едно се преплетоха и ми раздираха душата. Тази ожесточена битка ме изпрати в дълбока бездна от отчаяние още преди много години. Много пътища съм извървял и много житейски опит имам, ама кому е нужен? Нима в животът ми угасващ светлината пак ще се покаже? Не... Аз обрекох се на страдание, във вечна агония из моретата да скитам, но да не намеря миг покой!
Душата ми след тази битка изпълни се с поквара! Буря опустошителна в мен развилня се. Демони ми шепнат пъклените си слова веднага щом нощта настъпи. Крясъците им жестоки, пропити с горест, стряскат ме, затворя ли очи. Спокойствието за мен мираж е! Непосилен е този товар... - продължи морякът, все още неоткъсвайки поглед от залеза, - Преди се наслаждавах на слънчевите лъчи и красивите залези, а сега изпитвам ужас от тях. Те предвестник са на моето терзание!
Дори морето замлъкна след тези думи...
- Ела, последвай ме, аз ще те спася! В морските дълбини далеч ще си от таз тъма злощастна!
- Спасение и гибел ми предлагаш, о, красива сирена!
- Зная. Земният и подводният живот два огледални свята са. - каза сирената, - Вашият свят е на живите, а нашият на мъртвите. Но помни, в най-мрачните кътчета се крие душевното избавление, за което ти така съкровено копнееш. Сред нашия свят, макар мъртвешки да е, ти ще се чувстваш жив!
- Злочестата си съдба аз не ще избегна! И последната капка в живот в мен отдавна е изпита. Демоните утоляват жаждата си с живота ми и хранят се с радостите ми. Ни живот имам, ни сили да се боря! Тази битка по-изтощителна, отколкото очаквах бе. Отне ми всичко... От горчивия си опит мога да ти предам, война със себе си никога да не започваш! Поразена тежко ще бъдеш, ала победител няма да излезеш. Проклятие е това! Проклятие! Кошмарите ти оживяват, а демоничните гласове обземат съзнанието ти. Губиш същността си и от теб остава едно нищо. Контролът отдавна вече не е в твоите ръце... Не повтаряй.... грешката ми....
Той въздъхна и се изправи, но безсилието се четеше в очите му.
- Не забравяй словата ми прощални! Сразен съм и никога не ще видя светлината! Победиха ме тез демони жестоки... Но преди да се потопим във вечността, позволи ми малък подарък да ти направя.
Морякът внимателно закичи на врата и колие от черни перли и и се усмихна.
- Хайде, време е... - , със свито сърце изрече сирената и го завлече в морето. И двамата знаеха какво му е отредила съдбата...
Той се превърна в спомен и нейно творение. От черните му коси остана само абаносов морски пясък, гласът му отекна в необятните дълбини, а усмивката му замръзна някъде в миналото...



- Reach The Shadows

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: bc98c49a62

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не е добро според мен...

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 73a4887dd6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Поклон пред таланта ти, авторке! Наистина съм дълбоко впечатлен не само от посланието, но и от цялостната стилистика на текста... Поетично прозрение, облечено в проза - малцина го умеят! А епитетът „абаносов морски пясък“ просто ме срази, толкова е красив и същевременно толкова зловещ, понеже абаносът е черен като въглен... Отново откривам себе си в твоята творба. Много малко автори и творби мога да припозная до такава голяма степен. Долавям и ясно изразената нотка на суицидност. Аз съм никой, за да те съдя или да те възпирам, бих те разбрал, ако го направиш, бил съм на твое място и дори смея да твърдя, че и в момента съм. Но все пак ще те помоля да не го правиш, знай, че на света има поне още един човек като теб, със същата тежка житейска история. С уважение: Дете на Вселената

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 5751c741b7

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Огромни благодарности, Дете на Вселената! Много ме трогна с коментара си.. Относно номер 1: Напълно наясно съм, че няма как дадено нещо да се хареса на всеки и не говоря само за творбата си.

 

...

горе^

преди: 4 години, 1 месец hash: 73a4887dd6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Пишеш наистина красиво. Тъжното е, че красотата в твоите творби е плод на много горчивина, изпитана в живота. Колко много съжалявам, че няма как да се свържа с теб. А може би все пак е възможно? Аз вярвам, а ти? Някога отдавна сънища сънувах, прелитах през перипетии - единствен, самотен, двукрил... Радвам се, че съм те докоснал с коментара си. Има една забавна игра, аз доста често я играя. Написваш на един лист числата от нула до девет, само че не с числа, а с думи, после ограждаш първите им букви и започваш да търсиш думи, започващи с тези букви в даден текст, а после превръщаш думите в числа. Забавно е. Ако искаш, пробвай, наистина разтоварва. С уважение: Дете на Вселената

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 7396347295

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Прекрасен, силно вълнуващ разказ, наситен с много истински и дълбоки трагични емоциции, поднесени по невероятно поетичен и несравним начин! Поклон пред таланта! Дано станем читатели и на друга творба. Много бих искала да разбера какви събития са станали катализатор за написаното, но знам, че това ще си остане тайна. Питам се какво означава да се бориш със себе си и защо не бива? Да се бориш с болест, със зависимост, с порок, с чувствата, с копнежите си? Какво ли е имал впредвид автора, ще остане загадка за мен, но това, което е написал е мотивирано от истински и дълбоко изстрадани преживявания.

 

...