И душата ми се възнесе....
преди: 4 години, 26 дни, прочетена 1558 пъти
И душата ми се възнесе
И отново устремено полетя.
През милион светове и планети
Да премине- да намери твоята душа.
Като феникс от пепелта да изплува
Да се събуди след дълъг сън, да запали жарта.
И всред хиляди години не затихва тя-
Невидима за света- зове се любовта.
Където и да скита душата моя,
Тя пак при теб ще търси покоя.
И ако ни разделят векове, много км
Или паралелни светове, стихии огнени
Или разни врагове...
Тя и за миг не ще се предаде.
Ще се вслуша в интуицията своя
И пак у дома при теб ще се прибере