Споделена история от Проза, литература |
Разруха в Черно
преди: 3 месеца, 6 дни, прочетена 314 пъти
Душата ми е счупено огледало,
в отражението виждам своите грешки;
Отчаянието в миналото ме е продало
на злокобните харпии мъртвешки.
Страдалчески лик лицето ми приело е,
блясъкът в очите ми завинаги изгасна
и гнева си изливам по онова, де що отнело е
последния помен и причината неясна
за моето падение и светът ми разрушен.
С мъка задушаваща го наблюдавам-
празен, самотен, потъпкан, осквернен.
Над погубения си живот размишлявам,
щом настане вечер и спомени изплуват...
Унищожението е моето проклятие,
безжалостно греховете ме бичуват
и от човечността изгубих аз понятие.
Преобразен в злодей безпощаден
с разложени кости и изгнило сърце,
на покварата привидно отдаден...
Но нима виждали са истинското ми лице?
Нима в нощите ми самотни надникват
и видяха всеки път, когато аз се спъвах?
На стоновете ми отново не откликват...
Невидимо в безсилието потъвах...
- Reach The Shadows
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 5 дни hash: 05451ab8dd |
|
| преди: 3 месеца, 4 дни hash: d9fcea1739 |
|
2. Не, не става. Инверсиите са направо отблъскващи.
|
| преди: 3 месеца, 2 дни hash: 35a01af4c3 |
|
|
