Споделена история от Проза, литература |
Случка в гората
преди: 4 години, 10 дни, прочетена 1995 пъти
Беше тиха лятна нощ. По това време бях на лагер с мои
съученици. Всички се бяхме събрали край топлия огън,който силно наподобяваше на червено парещо огнено слънце,и похапвахме вкусни маршмелолс бонбони,като сформирахме малък кръг около него. По едно време буйният,червен пламък на вече изгасващото слънце, започна да прималява. Вече не тлееше тъй силно. Затова реших да потърся клони,с които да съживим огъня. Докато събирах старателно разпръснатите по земята клонки,чух странно шумолено,идващо някъде отблизо. Отначало не му обърнах внимание,и продължих да събирам клонки. Чу се агресивно съскане,което идваше от гъстата зелена трева. Нещо се подаде извън нея. Беше змия-дълга,черна на цвят,с остри,подаващи се от устата й,зъби. Хвърлих клонките,които държах в ръцете синастрани, и побягнах бързо към лагера. Уви,бягайки без да се оглеждам къде вървя,се спънах в един паднал на земята голям клон. Змията се приближи до мен и се приготви да ме нападне,като продължаваше да съска все по-заплашително и заплашително.
Изведнъж,от тъмното нощно небе,се подаде малко
прилепче. То бързо се нахвърли върху змията. Настъпи
жестока битка в животинското царство-битка между зло, люспесто,студенокръвно влечуго и малък бозайник. След още няколко минутна борба,влечугото се предаде и неохотно напусна бойното поле. А малкото прилепче гордо разпери криле и с космическа скорост се сля с тъмното нощно небе.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 дни hash: 7de4bcc6e6 |
|
1. Красиво,благодаря ти.Ех,в живота не всичко завършва с хепи енд,дори напротив.А иначе и мен ме е страх панически от змии.
|
| преди: 4 години, 7 дни hash: b89c69138a |
|
2. Писането не е твоето нещо според мен. Насочи усилията си в друга област.
|
|
