Споделена история от Проза, литература |
Защо си тръгна, а не остана... Грешка ли съм за теб?
преди: 4 години, 4 дни, прочетена 1946 пъти
Бих дала всичко, за да те видя.
Да те видя и да кажа думата ,,тате"!
Да те попитам: защо си тръгна, защо изостави мама и брат ми след като се родих..
Просто искам да те питам, какво съм ти направила?
Как успяваш да спиш спокойно, при условие че си създал семейство и деца и след това просто си ги оставил?
Какво съм ти направила, защо ме мразиш?
Защо поне веднъж не ми се обадиш или не ме потърсиш?
Знаеш къде живея, знаеш името ми и рождения ми ден... Но просто не се интересуваш, все тая ти е, че в целият, огромен свят имаш дъщеря и син. Що за човек трябва да си, за да създадеш нещо и след това просто да си тръгнеш...? Каква вина имам аз? Не искам от теб да си винаги до мен, не искам да се появиш в живота ми и да се преструваме, че всичко е нормално. Искам просто да те познавам, да знам как изглеждаш и какво обичаш да правиш. Ти не искаш да знаеш нищо за мен, все тая ти е, че дори съществувам. Но аз не мога да съм безлична като теб, не мога просто да си стоя вкъщи и да съм безчувствена. Аз съм твое дело, благодарение на теб съм част от планетата Земя. Ти ме създаде, но след това ме остави… Сякаш да съществувам е някаква грешка за теб. Знаеш ли, в едно нещо съм 100% сигурна, че не си приличам с теб. Ако някой ден имам дете, аз няма да го напусна никога, няма да позволя да живее без майка и без баща. Ще дам всичко от себе си, за да не допусна твоята грешка! Защото знам какво е да си стоиш вкъщи и да плачеш, защото нямаш баща…
Просто споделям как се чувствам... На почти 17 години съм, ако е от значение. Имам страхотна майка и брат, израснала съм в нормално и добро семейство. Не съм лишавана от нищо. Имам си всичко, но не и баща..
|
