За глада,убиващ ни отвътре. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (95506)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22456)
 Секс и интимност (11128)
 Тинейджърски (20042)
 Семейство (4758)
 Здраве (7714)
 Спорт и красота (4016)
 На работното място (2109)
 Образование (5785)
 В чужбина (1276)
 Наркотици и алкохол (918)
 Измислени истории (730)
 Проза, литература (1488)
 Други (12907)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

За глада,убиващ ни отвътре.
преди: 28 дни, 23 часа, прочетена 309 пъти
Ето те и днес,
отваряш очите си широки и започваш наново,
дишаш и дишаш тежко,ала всъщност ти се струва,че сякаш в сън дълбок,всекидневен отново ти живееш.
За теб започва нов пореден ден,изпълнен с препятствия нелеки и мисли мрачни посещават те още от сутринта, и знам,усещаш ти глада различен,твой неутолим,крещящ обаче не да го нахраниш на закуска или вечер,а крещящ за
твоето внимание.
Виждам те как всеки ден убиваш се самата все повече и повече,лишаваш се от живота доброволно,и виждам те как плачеш,и как твоите сълзи горчиви,образуват океан голям в очите ти големи. Какво се случва с теб?! Кажи ми!
На масата не сядаш вече и свежестта у теб някога,отиде си завинаги. И страдаш,и страдаш,но не само ти страдаш. Страда и тялото ти тъй крехко и чупливо заедно с твоята душа. А понякога,когато сядаш да ядеш,защо апетита ти проявява се така?!- гладуваш и ядеш,повръщаш и после пак спираш да ядеш. Чувам как по цял ден на твоето въже скачаш и скачаш,и как не спираш да тренираш неуморно от ранни петлени зори до вълчи здрачове вечерни. И всеки ден минаваш покрай огледалото кристално,и поглеждаш се за миг ти в него. Спри! А някога не си ли си задавала въпроса за този твой различен глад? Не колко ще ядеш,а какво ще иска душата ти и ума. Не си ли си задавала въпроса за този твой различен глад? Как той крещи,но не за храна,а за свобода и промяна незабавна. И не чуваш ли как този твой глад различен крещи с отчаян глас,не да го нахраниш,а внимание да му обърнеш-спомените гадни да забравиш,случките и обидите ужасни,забили се в съзнанието ти да прогониш и себе си да имаш волята да заобичаш. А питаш ли се как аз знам? Знам,защото не само ти всеки ден го изживяваш. И аз го изживявам,заедно със теб,заедно с мен самата. И знам как битката голяма със всеки изминал ден все по-трудна става. Но знай,за битката голяма,нужни са поне двама! И моля те! Следващият път с глада твой различен,гледай да нахраниш най-вече душата си наранена ,душата си наранена,и поискай гладът си неутолим,с нова промяна да нахраниш!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker