Написах нещо
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1917 пъти
Написах нещо, точно за 5 минути, и имам нужда да го споделя. Да го споделя с непознати. Позволете си да интерпретирате свободно и да коментирате със същата идея.
Не ми липсваш
Ти живееш в мен, всеки ден и всяка нощ,
въртиш се в мисли и тичаш в спомени.
Водим разговори, за които ти не знаеш.
Държа те в старите ти дрехи, със старите проблеми,
за новите не знам, но и за нови ще говорим.
Чува се гласът ти - воден монолог,
а пък аз те слушам - започнат диалог.
Видях те днес, но ти мен не,
задържах те твърде дълго в тази мисъл,
а ти се промени.
Но излиза всъщност - аз съм променен/а,
странен/на и отдалечен/а.
Несъзнателно спрях в реалността
да срещам теб със мен,
и всъщност се оказа,
ти живял/а си във мен.
Тук, в главата, и в сърцето,
където беше вчера,
където си и днес.

Попринцип не става въпрос за любов, нито пък за любовна мъка. Ако трябва да съм честна, не съм убедена, че знам какво е любов, за да се опитвам да я разучавам, заедно с всичките и екстри. “Творбата” е породена от няколко изгубени приятелства, от въпроса какво всъщност е приятелство, и дали определението, което сме си измислили е достатъчно резонно. Но сега като го чета, преплита се до някаква степен с любовната драма :д. Ще се радвам да чуя мнения! Бъдете здрави!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 11 месеца hash: 4161d35c7e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   За нещо, което е написано за 5 мин. е добро. Но е далеч от поезия.

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: cec51af5b0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Според мен това е друго твое АЗ, с което не искаш подсъзнателно да се разделиш. Твое друго АЗ, с което ти е било хубаво. Нещо те е променило и сега се бунтуваш. Искаш си предишното АЗ. Дано си ме разбрала.

 

...