Едно междузвездно приключение-част 1
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1574 пъти
Здравейте,скъпи читатели на сподели.нет! Тук искам да кажа,че съдържанието,което ще споделя с вас по-скоро отговаря за малки деца и юноши,интересуващи се все още от детското и мислимо,невероятно въображение. Но,разбира се,ако проявявате интерес към темата,останете до край!

Едно междузвездно приключение-част 1
Казвам се Рали. И съм решена да споделя(предимно на малките любители на приказки) моята история. А всъщност,може и да не се окаже история. Оставям на вас,малки дечица,да решите.
Беше Петък следобед. Лято. Часът бе някъде около 18:00. А аз се скитавах из една малка местна горичка,извън пределите на моя град. Не бях сама. Моето кученце също реши да дойде на разходка с мен. И тъй като си нямах друг приятел,с който да изляза,се съгласих. Мама все още беше на работа, а татко цял сезон не спираше да се труди неуморно,там където всичко бе диворастящо и домашно отгледано-именно скъпата ни провинция. Там,по принцип,тримата ходихме и прекарвахме цялото лято.Всъщност,четиримата де-аз,моето кученце,мама и той. Но това лято бе различно.Цяло лято трябваше да помага на един фермер-да се грижи за животните,като,например да извеждаше овцете и козите на паша рано сутрин,да нахранва кокошките и прасетата,да дои кравите. Трябваше да помага в изработването на домашна бира и ракия,която носеше да продава на селския пазар и да събира от обед до вечер сладки летни кайсии.Беше длъжен да извежда хрътките на фермера и да поди на лов с тях. Подковаваше и подковите на многото коне в обора на своя шеф. И каквото оставаше за него-било то пари,ракия,храна,вземаше го и го спестяваше. За огромно съжаление бяхме далеч от него и той далеч от нас. Не можехме да го видим,нито той нас... Мхмм,замислих се дълбоко по едно време. Мислейки така съсредоточено,не забелязах,че кученцето ми,Съни,започна да лае. Тя бе малка булонка,смес от баща пудел и майка булонка. Бе животинче със зелени очички,малко,розово носле и карамелена козина. Не й обърнах внимание,а това бе една ужасна грешка. ОХ! Как само ме заболя! Препънах се на един голям и сив камък,който като го огрееше слънцето,приличаше на малко изпаднало бижу,блестукащо все така неутморно. Иззохкак още веднъж и направих опит да стана. Съни изла състрадателно и се приближи до мен,като доближи малката си муцунка до едната ми ръка. Облиза я нежно с малкия си език и ме погледна отново. Сигурно разбираше как се чувствам. Станах и започнах да ходя,или поне се опитвах,покуцуквайки леко на места.
Изведнъж от небето започнаха да се изливат някакви искри. Едни бяха жълти,други зелени,трети лилави,четвърти алени. Сега,на тяхно място се появи полу-голям,среден извънземен кораб. Пък,може би беше извънземна чиния. Но тя бе някак странна. Чинията,която се спускаше с невероятна скорост към повърхността на земята,беше кръгла,метална,окичена с котешки уши отстрани,нарисувана с котешки очи от предната страна. Скоро,тя се приземи внимателно. Аз и Съни бяхме като изумени. Направо бяхме. Останали без думи и без подръка,продължихме да гледаме все така невярващо. Смятайте. Хем без думи,които да изречем,хем без подръка! Класика!
От чинията се подаде един котарак. Той бе пухкав,оранжев на цвят,със зелени хитри котешки очи,и бе малко зъкръглен. Около врата си носеше табела,на която пишеше:,,Од". Предполагам,че това бе неговото име. Од,оранжевата котка ни погледна съмнително,но въпреки това,кротко ни проговори:
-Здравейте,земляни! Аз и моя екип идваме с мир,но се налага да вземем нещо назаем от планетата ви.
Невярваща и на очите си,и на ушите си,направих лека крива физиономиа в знак на неразбирателство. Веждите ми се сбръчкаха и потърсиха отново по-смислен отговор.
- Земно момиче...-продължи да говори Од.
- Трябва да дойдеш с нас!
- М-м-моля?-попитах недоумявайки
- Какво имате предвид това, Г-н Од?
- Трябва ни твоята помощ. Нашият дом,нашата планета,на която живеем,бе нападната от чужди,невиждани до този момент,завоеватели. Също,наричай ме просто Од!
- Как мога аз да ви помогна? Аз съм само едно дете. При това,какви са тези невиждани до този момент завоеватели? Те котки също като вас ли са? И къде живеете? За космоса ли говорите?
- Точно така. Ние сме космически котки и домът ни бе нападнат от други междузвездни,галактически котки. И ти си нашия шанс да ги победим. А и,те търсят и теб. Така че... ние първи те взимаме-обясни оранжевата котка.
Съни,сигурно разбрала за какво става въпрос,започна да лае неодобрително. Завъргаля се в двата ми крака и заскимтя умолително. Бедничката тя! И аз не исках да я напускам,ала сега знаех,че някой имаше нужда от моята помощ и че някой в същото време ме дири-и под кавък, и под дърво.
Погалих единствения си приятел и й казах да се върне вкъщи. Не знаех кога ще се прибера,не знаех дали въобще щях да се прибера. Но дългът ме зовеше и смело отговорих:
-Да спрем тези галактически бандити и да ги изпратим в космическия ви затвор,ако имате такъв де!
Од само се усмихна и ми махна да се кача в летящата му чиния. Сбогувах се още веднъж със сладкото ми кученце и
заедно с екипажа на Од потеглихме с космическа скорост към небето. От Земята към небето... и от Небето към Космоса....
Малки деца,надявам се да ви е харесало и поне по някакъв начин да съм поразбудила детското ви любопитство. Малки приятели,ако искате продължение на ,,Едно междузвездно приключение",моля пишете в коментари. Очаквам и критики,но обещавам,няма да се сърдя! Бъдете здрави и щастливи,добри и послушни!