Книгата - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96807)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22769)
 Секс и интимност (11244)
 Тинейджърски (20205)
 Семейство (4850)
 Здраве (7809)
 Спорт и красота (4070)
 На работното място (2159)
 Образование (5924)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13139)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Книгата
преди: 18 дни, 23 часа, прочетена 82 пъти
Книгата

Имам навика, преди да си легна, да чета някоя книга. Понякога си купувам нова, друг път си вземам от градската библиотека, но никога не препрочитам. На шкафчето ми до леглото стои нощна лампа, чиято светлина ме прегръща в късните часове. Тази вечер легнах рано. Натиснах ключа на лампата и отворих книгата, която четях. Махнах календарчето, с което отбелязвах докъде бях стигнал и започнах да чета. Книгата е интересна. Разказва се за двама влюбени, които доказват любовта си в различни изпитания. Героите заминаваха далеч един от друг, но сърцата им никога не се разделяха. Харесвам такива книги, в които виждам неща, които не съм изпитвал. Увлекателно е и не усещам, колко бързо стигам до средата. Замислям се, как е възможно, авторът да е имал своя живот, със своите проблеми и да е създал героите си. Да е вкарал в тях чувства, понякога обич, понякога омраза. Как е успял да преплете ревността с топлината и да накара действащите лица да не могат един без друг. Дали писателят не бе искал да опише истинската любов, такава каквато може би не беше срещал? Оставих книгата. Почувствах умора, от деня, от въпросите. Загасих нощната лампа и затворих очи. Мислех, че ще заспя и ще дам почивка на душата си, но не успях. Сънят ми има същия навик като мен. Преди да влезе в моя свят, той прелиства книгата на сърцето ми. Знае, че аз съм автора и не се учудва на неошлайфания ми стил. Всяка дума е миг от живота ми. Има места, подчертани с дебела линия, има и задраскани думи. Като всеки автор и аз имах музи, в които се влюбвах силно, и още по-силно разлюбвах по-късно във времето. Късах листи, които не им харесваха, за да направя книгата на живота ми уютна за тях. Пишех със страст, опиянен от целувки и прегръдки. Но щом разбирах, че са фалшиви, задрасквах цялата страница. Най-трудно за един писател е да пише с перо без мастило. Отбелязва се думата, но не се вижда, не се чете и остават някакви драскотини. И аз искам да пиша за любовта, ако може дори да съм главен герой. Да не се разделям с хора, които обичам. Не само да пиша и да гледам отстрани, колко са щастливи на моите страници, а и да го изживея. Да се радвам и да страдам. Сънят прелисти няколко страници и затвори книгата на душата ми. Тази нощ няма да сънувам. Може би красивите сънища идват, когато напиша страница, без да се притеснявам, че ще допусна грешка. Може би, когато описвам дните си каквито са, истински и непроменени. Защото, всяка друга книга мога да захвърля, но не и тази на моя живот. Аз съм авторът.


От книгата "Бримките на живота"®

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker