Домашното насилие - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100951)
 Любов и изневяра (23933)
 Секс и интимност (11786)
 Тинейджърски (20541)
 Семейство (5101)
 Здраве (8099)
 Спорт и красота (4230)
 На работното място (2317)
 Образование (6222)
 В чужбина (1344)
 Наркотици и алкохол (963)
 Измислени истории (743)
 Проза, литература (1531)
 Други (13994)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Домашното насилие
преди: 6 месеца, 11 дни, прочетена 470 пъти
Домашното насилие

Когато чуем, че някъде има домашно насилие, повечето от нас си представят, как по-силната половинка от една двойка пребива и малтретира своя партньор. Мъжът бие жената. Обръщаме се настрани, навеждаме глава и се молим да не попаднем в такава грозна ситуация. Тя не само е неприятна, но и страшна. Такива хора си личат отдалеч. И насилникът и жертвата отблъскват другите и попадат в капана на изолиране от обществото. И на никого не му минава на ум, че преди известно време това са били влюбени един в друг момче и момиче. Че са имали мечти и планове за бъдещето. Представяли са си как ще събират пари да си обзаведат свой собствен дом. Как ще ходят на почивка с бъдещите си деца. Уют, спокойствие, комфорт и топлина в тази непреходна ценност семейството. И изведнъж, след няколко години съвместен живот, всичко рухва. В дома нахлува тишина, който се превръща в мълчание. И като след всяко внезапно затишие излиза буря. Ураган, който повлича всички чувства на обич и ги захвърля в далечни земи. И оставя само светкавици и гръмотевици. И мълниите поразяват този, кото е по-слабият в семейството. Нанасят белези. И физически, и душевни. И всички те остават травма за цял живот. Единственият начин за спасение е да се прекрати това насилие. Двойката да се раздели и всеки да поеме своя път, за да търси щастието. Но понякога, а и доста често това се оказва не толкова лесно. Въпреки, че очакват тормоз от партньора си, жените търпят. Успокояват се, че го правят в името на децата и на семейството. А и да не говорят хората. Един, два шамара според тях по-лесно се изтърпяват, отколкото наведената глава след шушуканията на комшиите. И жертвите не усещат как в насилие и срам минават най-хубавите им години. Не си дават сметка, че никой няма да ги похвали за стоицизма и търпението им. Че с кроткото си поведение, те правят своя насилник уверен и предизвикват още по-голям гняв и злоба. И така, докато остареят, ако изобщо стигнат до достолепна възраст.
Домашното насилие не бива да се свързва само с побоища и заплахи. Нито с това, че непременно трябва да се осъществява от мъжа към жената. То може да е и обстановката в собствения дом. Липсата на уважение и доверие. Когато един човек изпадне в ситуация да не му се прибира след тежък работен ден, защото знае, че вкъщи ще срещне хладна завеса, това също е насилие. Умората от работата намалява споделянето, говоренето и показването на топло отношение към партньора. И макар и да го има дълбоко в сърцето си, той не го изразява. Започват натяквания. Дават се за пример други семейства, как си говорят, как се закачат и излъчват любов. И това затваря вратата към сърцето. Мъчат се да говорят, но думите не излизат. Изпитва се непринудена неприазън. И двамата започват да търсят обич и уважение извън семейството, което никога няма да бъде същото, каквото е било отначало.
От влошените отношения на родителите страдат и децата. Те го изживявам може би много по-силно отколкото майката и бащата. Но го крият. Стават затворени. Появява се завист към техни съученици и приятели, които живеят в топлина и комфорт. Развалят си успеха в училище и всичко това избива в неща, които могат да им навредят за цял живот. Това, едно дете да порастне преждевременно и да няма детство е грях и също е домашно насилие.
Няма невъзможни неща. Няма и непоправими щом сме живи и здрави. Всичко може да се преодолее. Хората са различни и невинаги се получава успешна двойка след като е имало привличане. И ако това свърши, когато насилието започне, тогава няма да има нито жертва, нито насилник. Няма толкова слаб човек, който да е зависим от своя палач, за да не може да се справи. А ако не е в състояние, ако сподели с близки или приятели, винаги ще има кой да му помогне. Не бива да таи всичко в себе си, защото това го срива и здравословно.
Животът е за това, за да му се радваме. Достатъчно страдаме от бедствия, катаклизми и икономически катастрофи, за да си позволим и в собствения си дом да намираме насилие, мълчание и тишина. Да бъде силен и груб може всеки и то без усилие. Но да сме разумни трябват и сърце, и душа, и да вярваме, че всичко между двама човека зависи от самите тях.

Явор Перфанов©
19. 07. 2020 г.
Г. Оряховица

Разказът е от "Темата на Явор Перфанов"®

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 7 дни
hash: f1d763b259
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   Познавам брат и сестра, които са били така. Родителите им са били заедно 12 години, докато най-накрая майката е решила да се разведът. Момчето е било толкова побъркано, че започна да взима наркотици, а момичето емного лигаво. Напива се и пуши много цигари. Момчето ми е говорило, че всичкото това е, заради родителите му. Баща им много е бил майка им и те са гледали всичко това.

 
  ...
преди: 6 месеца, 7 дни
hash: bf0fbd77b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

2.   Домашното насилие не свършва, когато мъжа/жената си тръгнат. Такива обикновенно продължават с тормоза и след това. Това са психично болни хора, които имат нужда от помощ, но никой не ги задължава да се лекуват. В следствие на което продължават да обиждат и тормозат другия човек, примерно чрез детето, ако има такова и да злоупотребяват със съдебната система. Решението е принудително лечение, имаме нужда от нови закони. Никой не е застрахован, че мъжа/жена му може да се разболее психически или да се окаже психопат. Не знам защо си мислите, че трябва нещо да не е наред с отсрещната страна. Много хора си тръгват като започнат подобни изцепки. Но отсрещната страна не спира, докато не види, че има последствия. И стига с тези жертви. Жертвите се по гробищата. Това са хора. Докато драматизирате, а не търсите решение, проблемът няма да се оправи. Най-голяма нужда от помощ имат точно тези, които извършват домалното насилие. Това са болни хора, които или имат проблем с нервите или абсолютно не знаят какво правят. Защо България не си лекува хората, а ги пуска да ходят свободно по улицата и да нанасят такава вреда на другите около тях? Скоро трябва да променим системата, така повече не може! Стават все повече и повече и започва да става доста трудно да не попаднеш на поне един/една такава някога в живота си.

 
  ...
преди: 1 месец, 10 дни
hash: 88f02ac1fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Домашното насилие е фикция, приета в обществото под натиск на феминистките! Какво ще рече "домашно насилие" след като е изградено семейство с установени норми на поведение и върховен доминант, следящ за реда, наречен още глава на семейството? Това е мъжът, винаги е бил той, и винаги ще бъде. Когато жената започне да се изявява и вживява, като глава на семейството започват разправии и се стига до насилие. Жената упражнява вербално насилие спрямо мъжа, закриляна и насърчавана от законите, според които тя е равноправна. Това насилие не се понася и се стига до физически отговор от страната на мъжа, който е много по-силен и когато "дипломацията" спре да работи и всички опити по мирен път са се изчерпали влиза в употреба физическата сила. Докато го има феминизмът и жените злоупотребяват с търпението на мъжете, домашното насилие винаги ще го има и не само че няма да намалява, но непрекъснато ще се увеличава, докато премине в епидемия и после в пандемия, след което законите няма да действат, а мъжете ще сложат жените където им е мястото с физическа сила. В страни с патриархално устройство домашното насилие не съществува, като понятие. Жените там знаят, че няма кой да защити безобразията им и си стоят мирно и кротко, без да предизвикват мъжки гняв, който да премине в насилие! Всичко останало като препоръки, превъзпитаване на мъжкия пол и измисляне на нови закони за репресии срещу мъжете са глупости и никога няма да имат успех. Мъжът е физически много по-силен и по-умен от жената като пол, и няма никога да и бъде подчинен от нея. Винаги ще е обратното. Въпрос на време е напрежението м/у половете да ескалира и мъжете да разрешат този проблем, а животът да продължи в хармония, както е бил преди еманципацията та женския пол.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker