Нещо повече - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97760)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23009)
 Секс и интимност (11338)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7876)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2202)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13348)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Нещо повече
преди: 1 месец, 21 дни, прочетена 118 пъти
Здравейте.
Никога не съм се чувствал щастлив и спокоен от това което правя. През 27 годишното ми съществуване дори и на рожденните ми дни не съм бъл радостен.
Работата която съм я работил, както и сегашната никога не ме е удовлетворявала.
Усещам и до ден днешен, че съм създаден за нещо по-голямо но не знам за какво.
Преди време направих грешка, че почнах да уча професия, което никога не ми е допадала.
Късно осъзнах, че няма връщане назад и реших да изиграя хорото на което съм се хванал.
Израстнах обграден от три жени, включително от майка ми, която като родител единственият и грях е, че е била леко мека с мен.
Помня как като малък и глупав не ми пукаше от нищо и не съзнавах, че живота напред е труден. Имах горе долу щастливо детство, дори и без баща, който ме е изоставил.
Бях заобиколен от хора, най-вече родителите ми, които въпреките трудностите ме отгледаха както те смятат за правилно.
Не се тача, че имам много приятели, но имам трима, на които през години разтичах доста, особенно като малък.
За съжаление през годините малко загубихме връзка и се очуждихме. Но живота няма как да не те промени.
Аз също се промених. Реших, че ще уча за програмист, понеже е единственото нещо, което ме е привличало благодарение на дългодищиното ми хоби да играя на компютъра когато бях в депресия.
Игрите са не по-различни от истинските наркотици, които може да ги пипнеш. Моят порок ми докара страдание, което и до ден днешен усещам.
В гимназията бях ужасен ученик и не изкарвах по нищо добри оценки. Постоянно бях тормозен от другите заради стестителната ми природа. От тогава почнах да заеквам и да изпитвам срам от гласа си. Появи ми се навика да говоря много бързо, като защитен механизъм от това, когато някой ме заговори да не ме чуе как се излагам. Станах невротик на няма и 20 години. Проблеми с говора имам и до ден днешен.
Минала година посетих за пръв път психотерапевт. Той ми каза, че имам депресия и ме е страх от бъдещи последствия.
Човека ми даде добри идеи какво да правя и след вторият път реших, че си е свършил работата.
В 10 клас в гимназията живота ми се преобърна в моя полза, защото почнах активно да спортувам и да ходя на фитнес, който ми изгради характера и тялото.
Почнах да усещам как другите от класа леко почнаха да ми завиждат. Предполагам, че и завистта е породена от страха.
Напред във времето с няколкото години и сега съм на 27 с ясна визия какво искам да правя. Фитнеса и спорта са ми част от философията за живота. Моралният ми компас никога не е бил по-добре нагласен. От по-затвореният ми начин на живот успях да науча неща, които ме интересуват и да си създам навици да се интересувам, обичам и защитавам.
Тази година за първи път се хванах да работя в сферата на компютрите, но ме изгониха след 3 месеца, понеже не следвах някакви чужди норми, които щяха да ме превърнат в чучело. Бях останал с впечатлението, че този сектор е непокътнат от българската простащина, ала не е.
Беше най-щастливият ден от живота ми. Смятах дълго време, че радостта е в едно конкретни нещо. Но съм се лъгал. Работата не е направена да те изпълва с оптимизъм а да те превърне в роб на системата.
Не чувствам, че аз също трябва да бъде такъв. Смятам, че моите знания и умения трябва да ги използвам по друг начин за да помагам на днешното общество отново да си намери пътя към човечността

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker