Разрухата отвътре
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1655 пъти
Разрухата отвътре-познато е на всеки,нали?
Разрухата отвътре- като огън с ярост пламти,
Разрухата отвътре- за някои безкрайна,а за други просто кратка-церемонна.

И усещаме,нали,натискът голям,самата болка дори.
И в сълзи големи,океански, задавяме се,сякаш са яростни,бурни вълни. А отвътре... май,че просто кървим-но то не е някой важен,функциониращ орган, нито пък нещо друго- нашето, то НАРИЧА се сърце! И тупти то болезнено в гърдите тежки наши,измъчени от болката и страданието големи,наместили се там някъде из кътчето на свитото ни,почти премряло от мъка,сърце. Ето,че разрухата отвътре дойде!

И колкото като старо,вече отшумяло клише да звучи, разрухата отвътре,знаем,все някога ще ни освободи. Оковите,здраво прикрепени и захванати за нас,сякаш страшно се чува техният глас,заедно с мъката огромна,ще си отидат свободно някой Божи ден. Разрухата отвътре,тръгва си постепенно с времето далеч но,но за съжаление и тя като всичко друго в тоз живот,голям и за някои непосилен,оставя своите следи-следи от житейски уроци научавани и белези от стари рани,засъхнали.

И въпреки нея, ние знаем...-тя гради човека. А човекът в повечето случаи...гради самата нея,причинявайки я/дарявайки я на някому друг.