Споделена история от Проза, литература |
Много ли искам
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1506 пъти
Кажете ми читатели много ли искам от живота. Така искам да осетя любовта, онази старата любов да се завърне в живота ми, изчезнала ли е тя, мираж ли е, само в моята глава, да осетя нежност и топлина, да осетя емоция и суета, да видя как в очите на отсрещния блестя, да ме желае да ме иска, да ме почувства, да осетя онази искра, да се запали отново в нейното сърце, да почувствам всеотдайност и грижа от човека до мен, защо винаги е така, когато единия дава другия отмалява и бяга на далече, това ли е любовта вечния кръговрат на гоненица между двама или между различни души от един та на друг ако ме разбирате( на единия даваш на следващия взимаш). Аз ли съм збъркан от тия дето явно само дават (или аз така си мисля, ) и се уморих да давам, искам и на мене някой да даде, да даде мъничко любов от онази чистата дето не иска нищо в замяна, така както аз го правя, въпреки че и аз сега я искам, да осетя малко топлина и не от майка и баща, а от любимата жена, споделена да е тя, любовта. Защо все трябва да живея в заблуда и тъга, къде е любовта, омръзна ми да живея в тая сивота. Кажете ми къде е проблема в мен ли е или в нея. Да знам, че без тъга нямам как да разберем какво е любовта, без злото няма как да разберем какво е добротата, без болката и болестта няма как да оценим здравето и жизнеността, живота е баланс както деня и ноща, но защо все си мисля, че около мене мрака е дошъл и завладял е душата ми и сякаш черна е станала тя и дори и щастието да ме срещне няма да го позная и любовта да дойде няма да я видя отново, не знам къде е истината, искам я, любовта, от една жена, не от хиляда, искам с нея живота си да живея и с нея до края да остана. М31.
|
