Споделена история от Проза, литература |
Депресарска езкситенциална псевдо-поезия и размисли
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1257 пъти
Времето е безкрайно, а животът е краен,
защо да е честно това?
А всъщност животът живот ли е?
Или ние сме просто биологични машини,
изградени от същата материя, от която всичко останало?
Как е честно това?
Безкрайният хаос създава и времето и пространството,
и създава съществата, които да ги преживяват.
Мислейки си че са свободни в изборите си,
но всъщност са свободни само в умовете си.
Как е честно това?
Множеството дори и там не са свободни.
И накрая умират.
Как е честно това?
Фин космичен баланс на тази планета кара
мъртвата материя да се мисли за жива.
Честно ли е това?
Сатурн спира трептенето, Юпитер го усилва.
Планетите се въртят, а материята действа сякаш е жива,
и дори мисли, че има избор.
Как е честно това?
И макар квантовите варианти на време-пространството
да са безкрай, нашите вярвания ги филтрират
и избират малко пътища и на това му казваме Съдба.
Как е честно това?
---
Малко ми е мъчно тука покрай това, че баба ми почина и ме избива на депресарска екзистенциална поезия.
Всиките ми баби и дядовци вече ги няма.
Екзситенциална криза. Вселената е илюзия, която Бог/или там каквото е/ сам си създава и сам си го населява със същества и той е всяко същество и съществата са програмирани да вярват, че илюзията не е илюзия.
Но какво от това? Пак ще умрем. И на фона на безкрайността нашите животи нямат никакво значение. Единственият начин да не е толкова депресарско е да приемеш преживяването, да му се отдадеш. Ама пак ще умрем.
Така иска Бог/Вселената. Иска да може да преживее смърт. А то без смърт пък какво ли щяхме да правим? Вероятно нищо. Защото може да прочетеш тази книга днес, а може и след 8000 години. Все тая. Сигурно щяхме да си измисляме неща, които да ни напомнят на смърт. Може би цялото нещо е такова. Може би няма смърт?
Най-вероятно наистина има прераждане, впрочем. Но пък за физическото тяло очевидно има смърт. Значи може би самото време-пространство
е обвързано с материята и съответно с телата ни. А душата, или там каквото е, е част от божествения хаос и носи информацията, съврзана с еволюцията ни.
Много е странно нещо животът. Много много много. И едва ли някога ще го разберем. Самият той не се разбира. За нашите логични умове няма как нещо да тръгне от нищо. Самото време-пространство тръгва от нещо, но другото нещо от какво е тръгнало?
Дали пък наистина не е симулация, както казва Елън Мъск? Много прилича на симулация. Всъщност може би по-скоро е обратното - симулациите приличат на Вселената. Както например крилата на самолета приличат на крилете на птиците. Не е обратното. Но може и да е.
Хм, но ако е симулация, кой е направил супер-мега-гига-компютъра, на който се пуска симулацията? И как е тръгнала Вселената, в която въпросния компютър работи?
Цялото съществуване е парадоксално.
Оф не знам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 1a0f975dc6 |
|
1. Всичко се случва едновременно в същност...сега и преди, много преди, само после- то е евентуално в зависимост от избраното от възможните бъдещи събития.
Някои от които вече не са тук, продължават в паралелни/огледални места. Други пък сме тук, но някое от другите паралелни места вече не сме... и там вероятно някой близки си задават същите въпроси относно нас от там.
Енергията е която движи цялата тази сложна машина. Но за да работи като жива, в холограмата се включват живи "семена" (души?) ...
Вселената си се разширява и се формират нови паралелни светове, може би и там ще метнат "семенца" включат холограмата (и настана светлина) и продължат с формиране на нови светове и продукция на повече енергия...знам ли и аз.
|
|
