На фамилиарните
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1100 пъти
На фамилиарните

На вас - вий сте другите -
ви се виждам затворен.
Като изворче тих, като вятъра ням,
но не - аз съм виден, като книга отворен,
на вас - вий сте другите -
май ви липсва ключът.

Защото ме виждат не тия, откритите,
не тия, които си питат без ред,
а тия, дето са тихи, по-скритите
и мене ме знаят, че съм си наред.

И вярвам, че има хора такива,
хора потайни, като мене досущ,
които не питат, а бавно попиват,
защото това им е навик присъщ.

И тайни аз крия, мисли и истини,
крия ги в мене като в сейф неразбит
и преценявам на кого да подам
достъп до сейфа от моята длан,

да влизат там тези, които са с мен,
които разбират, че аз не съм в плен,
а пърхам, летя като вятъра лек,
но само пред тия, подобни на мен.