Истинската любов- мечта или реалност?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1477 пъти
Заложено още от хилядолетия в ДНК – то на човек да търси своята половинка с цел създаване на потомство и потребността да се отдаде цялостно на някого, любовта се определя като точното название за това си явление. Тя е чувство на привързаност,симпатия, грижа и силно привличане. Но доколко потребността човек да търси спътник в живота се определя от самотата, която изпитва? Можем ли да живеем с идеята за любов, която виждаме в книгите?
Много често срещано явление в наши дни е процесът търсене на половинка, което може да бъде породено от липса на внимание, самота и желанието за интимност. С характеристиката си на социално същество, човек се стреми да излезе от тази „самотна дупка“, да търси тръпката, която ще го измъкне от меланхоличното му състояние на самота. Много често процесът става насила, което отхвърля теорията за истинската любов.
Биологично погледнато, ние хората, сме бозайници. Размножаваме се и създаваме потомство. Симпатията, която изпитваме към даден човек може да е породена от начина по който изглежда той. Доказано е, че когато видим някого за първи път и много ни хареса как е оформено тялото или лицето му, това е вътрешен инстинкт, който подсказва че потомството с тази дадена личност ще е също толкова добре изглеждащо. Наричам го „животински“ инстинкт. Лъвиците, също бозайници като нас, избират бащата на децата им да бъде най – силният и властен мъжки индивид от прайда. Това любов ли е?
Всичко се свежда до биологията, физиката и химията.
Сам Никола Тесла казва: „Тогава, когато сте сами, се раждат идеите“. Напълно се противопоставя на теорията за инстинктите и емоциите, нали? Някои избират да не се оповават на търсенето на половинка, а влагат любов в неща, които за тях имат по – голяма стойност. Ще забележите, че повечето художници, писатели или скулптори си отиват от този свят без никой до себе си. Фокусирали се изцяло върху личността и творчеството си, те не желаят да излизат от зоната си на комфорт за да я споделят с друг. Следователно истинската любов не означава задължително да бъдеш с някого.
Има и хора, които живеят с идеята за любов, която срещат в книгите и филмите. Те бягат от реалността и се потапят в изграден от тях самите в съзнанието им свят, където всичко протича както мечтателя реши. Това се нарича ескейпизъм. Те знаят, че това не е реалността, но все пак избират да мечтаят с идеята че някой ден ще намерят същата тази любов, която са намерили в „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Съзнанието на човек е безгранично и мечтите са безплатни.
Не мисля, че ще стигнем до заключение, за което всички ще сме единодушни, като се има предвид колко различни сме един от друг с нашите различни гледни точки. Всеки да избере сам за себе си в какво да вярва и как да действа. Важното е да се чувстваме пълноценни докато го правим.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: 3ebfb2a521

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

1.   Авторе, има и хора, които живеят и се влюбват и имат връзки, вместо да пишат толкова дълги текстове, които едва ли някой ще прочете докрай. Намери си хоби, ако не половинка.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: ce6d437bd3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Всичкото е хормони, които имат за цел, да те накарат да се размножиш и да оцелее някакво поколение. Останалото са... детски приказки. Затова, да не ти пука. Любов няма.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: be243c9829

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Виждала съм няколко примера с истинска любов, взаимна, всеобхватна, жертвоготовна и отдадена изцяло, доказана във времето. Хора от семейството ми. Примерите са два. При останалите не се получи. Не е само в книгите. Не са само хормони. По-скоро късмет да срещнеш човек, който е на същата вълна, да имате сходни ценности, съсредоточени да сте над семейството, да сте млади и да си изградите заедно връзката и характерите. Може би егоизмът в повече пречи на хората. Не знам и аз. Опитвам се да разбера. При мен се получи, но при всички останали на моята възраст, които познавам, не се получава. Дори да имат семейства, конфликтите са ужасни. Вероятно от егото.

 

...

горе^

преди: 2 години, 9 месеца hash: 9492682554

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Има много хора, които дълги години живеят заедно. Нищо че има и хиляди разводи и семейни драми. И това трябва да го има иначе не е интересно. На мен баба ми и дядо ми са повече от 45 години заедно. А това, че родителите ми и още доста други познати са разведени си е техен проблем. Не са мислили добре на времето с кой създават семейство.

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: 00512d9e3b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Много трудно и рядко явление, но все пак съществува. Просто човек трябва да намери между хилядите хора точно този, с който най-добре се разбира. А това няма как да стане, ако си седи вкъщи и гледа филми. Човек трябва да среща и опознава различни партньори, докато избере точно този, с който се чувства най-щастлив. : ) Аз съм на 30 и се въртят някакви жени около мен, но все още не съм я срещнал. Може би съм на прав път и рано или късно ще я срещна. Въпреки разочарованията, не спирам да вярвам. Просто защото го виждам. Виждам щастливи двойки. Виждам хора, които са напълно съвместими един с друг. Виждам щастието в очите им как лъщи и това ми дава надежда, че там някъде във времето стои и моя най-съвместим партньор. Пък ако не я срещна ще си остана сам, защото и сам съм си много щастлив

 

...