Скъпи Дядо Коледа... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110166)
 Любов и изневяра (26544)
 Секс и интимност (12924)
 Тинейджърски (21212)
 Семейство (5669)
 Здраве (8757)
 Спорт и красота (4487)
 На работното място (2666)
 Образование (6816)
 В чужбина (1460)
 Наркотици и алкохол (1020)
 Измислени истории (779)
 Проза, литература (1625)
 Други (16046)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Скъпи Дядо Коледа...
преди: 6 месеца, 20 дни, прочетена 488 пъти
Здравей, Дядо Коледа. Декември месец наближава, а заедно с него наближава и така любимата на всички Коледа. Знам, че не бях едно от най-послушните деца-нито тази година, нито миналата, нито по-по-миналата... Имаше моменти, в които ми беше супер трудно, имаше моменти в които просто исках да изкрещя-както от чувство на гняв, самота, отчаяност, така и от чувство на една вътрешна безизходица, стаила се някъде дълбоко вътре в мен. Имаше дори един момент, онзи момент, който помня така добре, в който не исках нищо друго освен да заспя завинаги и да не посмея да отворя очи-моментът, в който исках да умра, да сложа край на живота си, но не го направих.
Дядо Коледа... ако имам право да си пожелая нещо, то знам че сега е моментът-сега, не после, не утре... Искаше ми се за Коледа, Дядо Коледа, следните неща:
Искаше ми се никой да не ме притиска, особено ти... мила мамо, мила и единствена майче на този свят голям-Както преносно, така и буквално! Просто... искам малко лично пространство. Искам лично пространство от всеки и всичко. Позволи ми го и ми го дай, мамо. Не влизай в стаята ми изведнъж, моля те. Първо... почукай. А ако ти откажа разговор или една разходка, не ми се ядосвай, не ми се сърди, недей мамо, недей... И не... не си мисли, че не съм в настроение и че това са поредните ми пубер-настро е нещо... или се случва нещо в момента, мамо и се опитвения... Случило се еам да се справя сама със него, да го преодолея... Остави ме с мислите ми сама. Мамо? Ще го направиш ли... за Коледа?
Искаше ми се, когато кажа думичката, , Не", тя да се чува... да бъде чута-Не ми се яде, не ми се излиза в момента, благодаря... Не искам прегръдки и милувки, следващия път. И не искам само мама да чуе това... искам и другите хора, когато чуят тази дума, думата, , НЕ", произнесена не само от възрастен, но и от дете, да разберат значението ѝ.
Искаше ми се да не ми крещят... искаше ми се никой да не ми крещи-Ти мамо, вуйчо... дори ти любими Лео... -Хаосът, объркаността, шумът, чувството ми на безпомощност и вътрешен безпорядък заедно с чувството отвътре, че бягам отчаяно от всякакви отговорности и без това затрудняват положението. Кое положение-моето положение.
Мамо, вуйчо... Лео, обръщам се към вас. Когато ми крещите, се чувствам още по-зле, отколкото съм в действителност. Чувствам се още по-зле най-вече за мен самата. Когато ми крещите, се чувствам като най-лошото дете на света, като най-лошият човек, появил се и съществувал някога на тази земя, като най-лошият човек, видян някога от вашите очи. Чувствам се сякаш съм най-голямото ви разочарование, най-голямата грешка в живота ви. Питам... ТАКА ЛИ Е? Така ли е, мамо? Така ли е, вуйче? Така ли е, Лео? Моля и трима ви... да не ми крещите, когато сте ядосани, когато аз съм сгрешила в нещо, в постъпката си... Не ми крещете... обяснете ми спокойно с думи какво не е наред и аз ще ви изслушам. Но ако аз крещя и искам да крещя... не ме спирайте! Позволете ми... на мен самата... да изкрещя така както никога. Позволете ми да изкажа всичко на глас, крещейки силно, неконтролируемо, отчаяно, дори истерично ако трябва, ако имам нужда, с цел да излея всичко навън, всичко насъбрало се с течение на времето вътре в мен, в душата ми и да го излея... отвътре-навън, за да не може то никога повече да не се завърне в мен като неочакван гост. Позволете ми... позволете на моите крясъци да се изпарят, изчезвайки звучно из, , прозрачния" въздух. Става ли? Ако трябва, зашлевете ми един, ако трябва зашлевете ми два, три, четири, пет ако трябва. Ще го приема. Но да ми крещите, дори когато и аз самата крещя... това не ще го понеса, няма да мога да го понеса и не мога. Никога няма да мога... Мамо, вуйчо, Лео? Ще изпълните ли желанието ми за Коледа?
Мамо, бабо, лельо Ирина, вуйчо... ако въобще ти пука за мен, Лео... не ми казвайте, че ме обичате. Аз си го знам това. Но... дълбоката истина е, че... не искам да бъда обичана. Не искам и да ми казват, че ме обичат. Просто не искам. Имам си причина... или по-скоро... съответна причина. Надявам се, че все някога ще имам дадената насъбрала се в мен смелост да ви споделя каква е тя. Обичам ви... от първия до последния и от последния до обратно. Каквото и да се случва или предстои да се случи, не го забравяйте, мили мои... не го забравяйте, титани мои.
Най-вече... бих искала да ви споделя за един от най-ужасяващите ми преживяни моменти, но... не мога, не и сега. Искам да кажа всичко до край, но знам... че не е сега моментът, когато трябва да обсъждаме това. Мамо, ще ти кажа все някога цялата истина, но само се моля да не изпаднеш в шок, бабо, бабо, надявам се да не ме виниш, лельо... не плачи, ако чуеш цялата тайна, момичето ти е силно, знай това! Вуйчо... не ме вини, Лео... просто ме прегърни и целуни. Направете това, мили мои, когато чуете това. Още веднъж, обичам ви-всеки до един!
Вуйчо, последният ред... е за теб. Знам, че миналата година, 2020, въобще не можехме да се разберем, да си кажем дори и две думи спокойно. Прости ми, извинявай ако съм те обидила по някакъв начин с моето държание, но ако трябва да бъда честна и откровена с теб, ти също прекали. Беше гаден. Беше отвратително гаден. Знаеш ли? Аз знам. Дори мама и леля го видяха, но... по някакъв незнаен начин... не и ти. Баба по-късно също го видя. Вуйчо, защо се държа така... защо се държа така със мен? Не видя ли, не разбра ли че твоето бе тормоз от теб, от твоя страна? Не го ли видя, вуйче мой? Или те бе хванала криза на средната възраст? Не? Да? Не знаеш или не искаш да си признаеш? Защо ми крещя така постоянно, защо блъскаше врати, когато бе и идваше у нас, защо се палеше от най-малкото нещо? Ти ми беше идол, вуйчо. Обичах те... и все още те обичам. Винаги ще те обичам. Но ми се искаше да не беше постъпвал така...
Моля те следващия път, когато се завърнеш от Германия със леля и когато дойдете при нас на гости, било то за седмица или две, да не се държиш така. Не се прави на лош, покажи се какъвто си-добър. Аз винаги така съм те познавала. Тогава какво ти стана миналото лято, вуйчо? Крещеше ми, защото бе ядосан, защото съм момиче, а не момче? За това ли? Съжалявам... ако това е причината. Но не съм момче. Просто едно загубено момиче, което искаше не много... искаше малко и все още иска...
Вуйчо... има още много неща, за които имам просто отчаяна нужда да ти споделя, но няма да е сега. Може би никога няма да ти ги споделя, може би и така трябва. Еххх, живот... какво да се прави...
Дядо Коледа, макар и все още дете, представих ти моите желания. Ааа... само да те питам преди да спра да ти пиша-нямаш ли някакъв вълшебен прашец, който като се поръси върху някой, цялата болка отвътре да изчезне? Или поне да остане като застинал спомен?

От едно момиче...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 10 дни
hash: c3e9bb7e31
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Кой е този Лео? А когато съм някъде на гости, на обществено място никога не нахлувам в стаята, кабинета-винаги чукам и чакам да чуя "ДА? " и тогава отварям вратата внимателно, без да нахлувам в помещението! Това се нарича етикет-неписани правила на култура и уважение, а не да влизаш с гръм и трясък, без да си даваш сметка, къде се намираш! Когато си на чуждо място, трябва да имаш преди всичко търпение! Ако трябва да изчакаш, ще изчакаш! Аз уважавам личното пространство на всеки! Не искам да ме помислят за невъзпитан! А и защо не си заключваш стаята? На лекарските кабинети и лабораториите обикновено има табелка "НЕ ВЛИЗАЙ БЕЗ ПОКАНА"! Не на всички разбира се, но няма да бъде никак учтиво, ако по време на преглед или манипулация влезе чужд човек! За това си има време на изчакване и повикване от страна на обслужващото лице! Това са само примери, които трябва да следваме! Но по всичко личи, че родата ти си няма абсолютно никаква представа какво се прави преди да влезе в чужда стая или кабинет! А едва ли някой ще търпи такова поведение, още повече че те се намират на чуждо място! Най-много да отнесат едно конско и да не ги обслужат! Явно родата ти не е първа младост, но да не знае какво да прави преди да влезе някъде-не ми се говори!

 
  ...
преди: 4 месеца, 26 дни
hash: 3bb99524e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Какъв е смисълът да пишеш тук, ако те няма да го прочетат? Разпечатай го и им го дай! Може най-после да станат по-нормални.
Аз търпях, търпях, година, две, три, четири, но вчера като ми кипна чайника и като писнах, сега да видиш как мъжът ми е кротък като котенцеинсе просълзява, и списък с обещания направи как няма да се държи повече. Само да посмее да не се съобразява и пак да се държи като пълен пън, егоист и диктатор.
Отстоявай личното си пространство навреме, че накрая ще трябва да бъде с гръм и трясък, да има бури и градушки.
Бори се с егоизма на околните.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker