 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Какво мислите за творбата ми?
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 907 пъти
Стоиме тихо в тъмната ни стая
А аз не спирам да мечтая
За всеки миг и всеки бъдещ спомен
В живота ми след като влезе веч не бях бездомен
И погледа ти се рее нам в звездите
Където сливат се душите
И тъжна песен вятъра разнася
Гласът на любовта ни тихичко приглася
Додето няма вече път
И всичко сякаш със магия
Се сгушваме във този райски кът
Където няма немощия
И нещо хладно от умът ми ме изтръгва
И кожата ми рязко под ризата настръхва
И болка и тъга в сърцето се натрупва
И пулсът ми подскача , главата ми тупти
Щом видях вратата да се затваря
И тихомълком да си тръгваш без капка жал печална .
От този ден нататък не обичам вече никой , нищо
И празнината във душата ми не може да се запълни
И не спирам да мисля постоянно за теб,
за деня във който пак ще си до мен
И ще се напълня с предишния си плен ...
Стоя сама във тихата ми стая
И през сълзи не спирам да мечтая - Б.У.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 9c4ef4492e |
|
1. Много ми харесва.Имаш талант
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 6cbfc37193 |
|
2. Някога пишех стихове. Понеже си мислех, че са много хубави, отидох в един писателски клуб. За да ми кажат мнението си. Прочетоха ги и започнаха да ги обсъждат. Изпокараха се жестоко. Без малко да се сбият. Един казва това стихотворение е хубаво. Друг казва не е, не може така да се изразява. Седях там гледах, слушах и нищо не разбрах. Когато приключиха, всеки от тях си взе по едно или по-вече от моите стихотворения. На другата сбирка обсъждаха друг поет. Всички единодушно заявиха, че стиховете му са идеални. И ще ги дадат да ги отпечатат в някакъв вестник или списание. Не помня точно. Но когато си тръгвахме, никой не си взе от неговите идеални стихове.
Писането на стихове е прекрасно състояние. Изживей го.
Когато ражда се поет...
Със себе си светът си е зает.
И никой в този земен час,
не вижда белия Пегас.
Той каца, тихо на прозореца,
размахвайки криле.
Копито златно пори въздуха
и към простора го зове.
За първи път усмихва се поета.
Той звуците несвързано реди.
Но в такт сърцето му тупти.
С копнеж потръпва за ездача
и плеснал с белите криле...
Пегас му пожелава:
Голям пое да израсте.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
