Споделена история от Проза, литература |
Незбъдване
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1084 пъти
Беше 30 юни, годината няма значение, защото в живота ми годините не вървяха последователно. Понякога сутрин се събуждах на 10, друг път умората беше така смазваща, че се чувствах на 60. Вървяхме цяла сутрин, краката ме боляха, а раницата на гърбът ми, вече ми тежеше много..Оставаха още 150 метра до върхът. Петър седна за миг на един камък и отпи малко чай от термусът си. Той се вгледа в очите ми и две малки дяволити пламъчета на очакване преминаха през тях като светулки.
-Ягодке, носът ти е изгорял от слънцето- каза той и го целуна нежно, а после се усмихна някак глупаво и наивно. Винаги когато се усмихваше , лицето му засияваше като слънце и будеше някаква необяснима празничност в слънчевият ми сплит. Май бръмбарите от неговата глава бяха достигнали някак си моят стомах...Реших да запея ,,Хубава си моя горо", ама така с пълно гърло, че чак и хижарите да ме запомнят. Но сега те нямаше как да ме чуят, защото бяхме на 2400 метра надморска височина и се бяхме устремили към ,,Окото"- последното езеро от 7те Рилски езера. По склоновете на величествената планина имаше останал неразтопен сняг. Мъглата ставаше все по гъста и бяла, а кислородът започна да намалява. Към 13 часа стигнахме, бяхме вървели 6 часа и бяхме много изморени...лошото беше, че нищо не се виждаше. Вървяхме като на сън от който не искахме да се събуждаме. Събудих се, а него го нямаше. Стигнах до последното езеро сама, за да удавя болката и любовта си.
Надявах се, че спомена за незбъзнатото обещание, ще се слее с мъглата и ще изчезне. Изчезнах!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 4db936b678 |
|
1. Незбъдване и термус ли, ве копеле... И пълният, пълният член...
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: a2c846f076 |
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: aeeb069b43 |
|
3. Пише се "несбъдване". Пълен член не се слага навсякъде. Иначе, изглежда като силно послание.
|
|
