Споделена история от Проза, литература |
Моля за мнение
преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 1337 пъти
Името ѝ
----------------------------------------------------
Умът ми пак отново крещи
Затрупан с работа, но пак за нея се сеща.
Едно име повтаря се безспир,
из препускащите ми мисли.
Все в една посока.
Казвам си – СПРИ, НЕДЕЙ, ПРЕСТАНИ!
Тя не те обича … има си друг, който люби и прегръща …
Но независимо колко я пъдя,
само нейното име отеква в главата ми, и не ще да си тръгва.
Пуснала котва из мислите ми буйни,
тя не ще да ме пуща,
но мисълта за нея ме погубва, час след час, ден след ден, месец, година …
Как да те забравя, аз не зная.
Нощем ти си моята утеха.
За копнежа ми нямаш представа,
и не знаеш колко те желая.
Ден без да те видя е горко проклятие,
но зная, време е да те забравя,
подайте я тая отвара …
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: 2b08eda3e5 |
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: d02d1d438e |
|
2. Толкова е силно!!! Чак усетих болката ти!!!
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: b2b26824a9 |
|
3. Камък да беше щеше да се пръснеш,но ти търпиш защото си сърце!
|
|
