Тъжният миг
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 770 пъти
Замръзналото кралство-цялото е в студен сняг. И този път... това никак не е добре! От него лъха на студенина - такава, каквато наистина успява да те погълне. Всички жители на кралството са болни. Повечето възрастни почиват, децата плачат. Кралството... загива...
Анна, по-малката сестра на Елза, се опитва да успокои всички. Но не става. Не се получава както тя иска. Всички са в паника и решават да емигрират, да се махнат от това място.
-Защо Елза не може да разреши проблема? ! -крещят едни.
-Елза... тя ще ни спаси, нали? ! -питат други.
Думите и въпросите на хората са като нож за сърцето на по-малката сестра.
-Успокойте се! Всичко... всичко ще бъде наред! -вика Анна. Но вътрешно... тя знае, че няма да е така.
През последните няколко дни Анна бе много тъжна-любимият ѝ бе починал... Анна не искаше да изгуби и сестра си-единствената си на този свят сестра... В двореца, в една супер отдалечена стаичка, намираща се в коридора, на едно легло, лежи самата принцеса на кралството и болната сестра на Анна-Елза. Елза-някогашната ледена сила на цялото кралство... сега умираше. Тялото ѝ вече е немощно, видът ѝ измършавял, лицето ѝ е блядо сякаш е видяла истински и страшен призрак, духът ѝ -вече сломен. Олаф, малкото и сладко снежно човече, първо почуква на вратата на болната Елза. Отговор обаче... няма. Това стряска Олаф и той решително влиза. С влизането си в стаята... сълзи потичат от двете му очи. Да, малкото снежно човече сега плаче. Приближава се бавно към болната принцеса, чийто живот със всяка изминала секунда гасне.
- Олаф, е-ела тук! -казва немощно Елза на Олаф. Олаф... от своя страна прави точно това, което му е казано. Олаф хваща ръката на принцесата и се заслушва внимателно в думите ѝ:
-П-п-прости ми, приятелю! Прости ми, О-олаф! -проронва през сълзи Елза. - Не мога повече да ти давам живот, не мога повече да те замразявам! Няма вече живот, останал в мен! Времето и на двама ни изтича, скъпи ми Олаф! Прости ми, приятелю!
Елза проплаква. Сякаш остри ножове се забиват като игли във умиращото ѝ сърце. Олаф... обаче... проговаря:
-Всичко е наред, Елза! Този път... нямам нищо против да се разтопя!
-Защо, защо говориш така, мили Олаф? -пита го Елза, като прокарва нежно пръсти по главата му.
-Защото, мила Елза, си струва да се разтопиш за някои хора... Двамата плачат още по-силно. Елза обаче... пуска внезапно ръката на Олаф. А Олаф, се разтопява... Анна усеща пробождане в сърцето си. Всичко е така стряскащо в този страшен, тъжен миг... Елза почина. Олаф се разтопи. Анна припадна. Кралството цялото се замрази. Ледената магия и способност на Елза надделя над всичко живо... и сега... тя царуваше навсякъде по някогашните кралски земи.