Спомен от случка
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 787 пъти
Любов или порок,
да бъдеш пръв, или да видиш, погледнеш пролятата кръв?
Мисля си за този спомен от случка: всеки Божи миг, всеки
Божи час...
И как да продължа да чакам, след като достатъчно се
начаках? ...
Къде да те търся - на морския бряг?
Не... не съм пророк...
Просто казвам - всяка мисъл, всеки блян, всеки грях,
заплащат се на мига!
Разказвам ти случка, която е уж за смях,
а ти рониш горчиво, виновно сълзи над нея, гледайки ме...
Тичам напред, далеч от теб, и, не, няма да те търся,
няма и ти да търсиш мен-забранявам ти го!
В този мой ритъм на бягане... изгубвам се, прилошава ми, става ми истински лошо, но не съжалявам!
Изпушвам поредната цигара и продължавам!
По следите си ми?
Ще ги изгубиш!
Достатъчно страдах, достатъчно плаках, достатъчно се
оплаквах...
И някога свивах се край коша за пране, сега вече съм свирепото дете...
Някога търсих те по зарани, ти мен също!
Очите ти сини лъжата се опитаха да прикрият в тях- как, за
Бога, не те е срам? !
Искаш да докоснеш нежно и внимателно лицето ми пак, е, аз
бягам с триста на час!
Стръвница ли станах, защо по дяволите стана така? !
Беглец съм без чувство на вина!
Няма и за какво!
Не знаеш брега...
Не знаеш чувството, истината, усещането...
Като куршуми падат...
Как да мисля за всичко, като въобще не мога, не искам? !
Забравям всичко, забравям теб, не се сърди!
Забравяй веднага ти мен!
Не сме врагове вече, но не сме и съюзници, чуваш ли? !
Знаеш-болката е неизбежна, а това дали да страдаш - си е
чист избор, приоритет!
Не знаеш дали ще издържиш?
Добре! Това е добре!
Замълчи, млъкни по-добре!
Нека Бог и съвестта ти те съдя, измъчат!
Плачеш тихо на място, не знаеш какво да изговориш?
Нека тихо да е тогава...