Споделена история от Проза, литература |
Горчива истина
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 773 пъти
Устите им приказват,
но пък делата им говорят, блъскат си главите в стената, умовете им в агония крещят... На моменти просто пердето ми пада-демонът събужда се внезапно в мен! Не успявам да го овладея и нещата стават на каша! В същото време се чувствам лоша и пренебрегната и подценена
Аз ли бъркам , щото следват само скандали с uncle-ла Зодията ми е рак , но държа се и се защитавам като лъв... И научих - който се опита да ти помогне Рачи , ще се опита и да те пороби! Питах един мой близък : ,, С мен ли си ?" Той пък ми каза : ,, Не знам! Но те разбирам!" Аз пък му отвърнах: ,, Кво разбираш,бе?!" Как ми се искаше да мога да върна само времето назад... Всичко е до усет и късмет да си намериш пътя в тази мозайка, обръщам чашата и каймакът става утайка Нито съм хищник , нито жертва , просто съм между двете! И осъзнах - никой няма да те обича като баща, що? Щото в дома ми се държи като нахална хазяйка! Враговете ми се мислят са набожни, някога дали са палили свещ в църква?! Бягам от комфорта , нервността ме хваща в клопката си, бабо, бъди с мен и ми вържи едно червено конче на китката против уроки! Горчивата истина... и подсладеното вино не може да я подслади...
|