Никой от нас не си отива наистина
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 800 пъти
Съществува един паралелен свят, който ние не сме в състояние да осъзнаем, видим, почувстваме, но той е там и никой от нас не осъзнава колко близко са хората, които смятаме за безвъзвратно изчезнали. Всички ние имаме определен земен път, който трябва да извървим и изживеем, но когато този земен път приключи, независимо кога, независимо къде, ние се отправяме към едно ново пътешествие, което се различава из основи с всичко, с което сме свикнали, сякаш за миг всичко се преобръща на 180 градуса - спираме да виждаме хората, с които сме свикнали, спираме да усещаме голяма част от нещата, които сме усещали, спираме да се стремим към мечтите, които доскоро сме имали и се отправяме напред към този паралелен свят, в който мисиите, които трябва да осъществим вече са от друго, непознато до този момент за нас естество, имаме задачи, които са далеч от материалното и близко, много близко до духовното. В крайта сметка нашето съществуване има два етапа: земният ни път и това, което и отвъд него (точно това, което малцина мислят, че не съществува) макар и да е трудно да повярваме, че паралелния свят съществува, така или иначе само това ни остава, защото осъзнаването му на този етап от развитието ни, а именно земния ни път е невъзможно. В крайна сметка нашият логичен ум не разбира всичко, което е абстрактно, но е факт, че отричането на нещо не спира съществуването му.

ПС: В памет на един мой бивш колега, достоен човек, който никога няма да забравя. Ти беше истински пример за подражание на стари и млади. Олицетворение на добродетелите, които всеки един от нас трябва да носи и възпитава в себе си и децата си! Ти имаше мечти, беше изпълнен с живот, макар, че напусна този свят безвреме, вярвам, ти докосна толкова много хора с личността си, достатъчно, за да е вечна паметта ти! Дълбок поклон!

Г. А. П.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 7 месеца hash: 378979b61e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Това е така, но е само част от цялото. Всеки е напълно свободен дух и само от теб зависи, дали ще дойдеш на тази планета, или на някоя друга. Така трябва да бъде, но на практика, това съвсем не става така. Тунелът с бялата всепоглъщаща светлина е капан, от който трябва да се бяга, макар не знам как и дали може да се направи. Това е технология, направена, за да попаднеш в капанът на преражданията. Тормозил си някого, в следващият живот ще ти се върне и т. н. Господарите на тези същества създали тази технология, се хранят от нашата негативна енергия, мъка, гняв, войни. За тях е въпрос на оцеляване да мразим, измъчваме физически и емоционално. Ако ти искаш да придобиеш някакви нови преживявания и опит, можеш по свое желание да се преродиш. Но да те карат насила да го правиш, това не бива да става и не е редно. Нередно е, защото в нашата галактика, има закон за свободната воля. Доколкото знам, този закон не важи за всички галактики от нашата вселена. В различни животи си бил и беден, и богат, убивал си, убивали са те, бил си мъж, бил си жена и какво ли още не. Имаш някакъв период на почивка от другата страна. От другата страна, време не съществува и все пак, в един момент духовният ти водач ти казва, че трябва да се прераждаш. Нещата от другата страна са коренно различни, на теб ти се струва, че е много добре да изживееш един живот на инвалид и се съгласяваш. Излизаш в един студен чужд свят и какво ти остава друго, освен да заревеш с пълен глас. Тъжно нали? А можеш свободно да пътуваш във вселената. Да видиш други планети и слънца. Да влезеш в тялото на някое волно тревопасно животно и да усетиш свободата. След това да продължиш където ти се иска. Но не би. Хайде пак на тази наша прекрасна планета, но зависим от всичко и всички. Има преродени и от други планети. През целият си живот, те се чувстват не на място и инстинктивно знаят, че не са за този свят. Някои могат да стигнат дори до самоубийство.

 

...