Споделена история от Проза, литература |
Циганска сватба
преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 893 пъти
Вървя из тъмните и мрачни, опустели улици,
и ето, пробляскват в тъмата
фаровете на минаваща кола по пътя...
Мъгла се спуска точно като един замъгляващ всичко дим,
и то само за миг...
Търся нещо, но не знам какво...
Търся някого - няма го...
Търся спомените си и спомените ни-присъстват... като за
последно...
Тъжно ми е -, за това което някога се случи и за
това, което се случва...
Чувам хор-тъжен хор, навяващ ми само тъга и само
чувство на самота
Паля със запалка ненужна хартия и мръсни, виновни
дрехи
-огънят се задава, светлината проблясва...
Студът на нощта ми се кара, но топлината от горящите
ми и ненужни вещи ме приветства и стопля...
Въздишам тежко- от мен излиза дъхът на люта, зафучала
зима
Изведнъж запявам:
- Животът ми със теб бе като циганска сватба...
|