Споделена история от Проза, литература |
Любов
преди: 11 месеца, 15 дни, прочетена 634 пъти
Първото здравей и онзи поглед в очите.
За времето което лекува и показва че той е може би човекът.
За миговете изживени и спомените запаметени.
Напразните думи изказани, истинските думи неизказани.
Ръцете които докосваш, а всъщност от тях да изгаряш.
Прегръдката която спокойствие ти дава, но не ти и прощава.
Устните за които жадуваш,
и тайно искъш да не спираш да целуваш.
Когато в сънищата, ти
се появаваш и мигове, моменти изживяваш.
Но в реалния живот на откраднат миг се радваш.
В нечии глава да влезеш, мислите и да превземеш.
В нечие сърце дом да си намериш.
Смесени чуства, радост, може и малко сълзи.
Това ли е любов? Това ли огънят в, който бавно гориш?
Ако на това любов и обич му се вика?
Преди дойдеш първо питай.
Аз изненади не обичам, но ако ме излекуваш, може и да те повикам
...
|