Споделена история от Проза, литература |
Малко излияния
преди: 10 месеца, 28 дни, прочетена 554 пъти
Враг
Стар мой приятел, мой отдавнашен враг,
личен мой предател, сам съм с тебе пак.
Сянка безплътна, лъжлив образ мой,
жестоко огледало, дай ми миг покой.
Докога ще хвърляш думи - зли кинжали?
Знам, изгубен си - и никого не жалиш.
През мъгли измамни бродих надалече,
в себе си да търся истината вечна....
Ta нима не помниш? Царю на лъжата,
като дим топиш се в лика на светлината.
Виж ме как разкъсвам тежките вериги,
Гледай как пресичам твоите интриги.
И накрай ще падне желязната корона -
никой не ще седне повече на трона.
-----
Феникс
Отново съм в мрака, отново съм сам,
но лъч светлина виждам някъде там.
Отново съм паднал, отново в калта,
но стискайки зъби нагоре пълзя.
Отново съм пепел, отново студен,
но въглен последен още тлее у мен...
Тогава отдалеко чувам твоя зов -
пречиста и вечна зовеш ме ти, Любов.
И огънят лумва, внезапно, във миг -
безсмъртната птица пробужда се с вик.
Отново се раждам с пламтящо сърце,
отново политам с огнени криле.
----
Богиня
В очите ми богиня беше -
щях всичко да ти поднеса,
но за теб бях просто смешен,
жестоко ти ми се присмя.
Ако богиня си, малко момиче,
то демон бих станал за теб -
с черно сърце да те обичам
дори от мрака на Ереб.
И знай, нещата се обръщат -
с търпение ще чакам аз.
Когато самотата те обгръща
ще дойде моят час...
С крилете черни ще се спусна
в тъмата на нощта -
от златния престол небесен
далече да те отвлека.
---
Огън и лед
Някъде там, сред морето,
сред бури и черни вълни
самотен дворец се издига -
красив, но с ледни стени.
Там, във дълбока тъмница
тлее огън пленен -
огън заключен отдавна,
огън забравен от мен.
Потърси го, повикай,
докосни го с ръка,
и аз пак цял ще съм пламък,
цял по теб ще горя.
И тогава чудо ще стане -
ще се сблъскат огън и лед -
стените стари ще паднат,
ще рухне дворецът проклет.
---
Пирам и Тисба
Любовници в далечен Вавилон,
делеше ги единствена стена,
но също и жестокият закон
на старата им бащина вражда.
И все пак, любовта ги тласна
с омаен шепот през стените
към забранени нощни ласки
и тайни срещи под черницата.
Уви, докато в нощ несретна
очакваше го Тисба под листата,
изскочи лъв - и страшно ревнал,
прогони я далеч в тъмата.
Пирам пристигна... Но съзрял
в свирепите зъби на звяра
на милата си нежния воал,
повярва на съдба коварна.
От скръб бездънна съкрушен,
раздрал в полуда свойте дрехи,
той хвърли се на меч студен
да търси в гибелта утеха.
Завърнала се, вярната любима
откри го там безжизнен, блед
и в своето сърце неутешимо
заби тя същий кървав меч.
А старата черница оттогава
попила от кръвта им – пълна с плам
в червено ражда, та да не забравим
за любовта на Тисба и Пирам.
----
Nargil
|
