Природно бедствие
преди: 9 месеца, 24 дни, прочетена 362 пъти
В царството на червените горски мравки цареше тоталитарен ред. Денят течеше спокойно - гората свиреше ежедневната си симфония, изпълнявана от цикади, пчели, комарчета, сойки, кълвачи, синигери, някой друг кос, както и любовните полюшвания на клоните, които вятърът галеше със старателна вежливост. В мравешката колония всеки един гражданин изпълняваше дневните си задължения с безупречна отдаденост - някои от работниците събираха хранителни запаси за идните поколения мравки, други се занимаваха с изграждането на нов мравуняк и съответно формирането на преки връзки към останалите тунели чрез него. Войниците пък, според зависи от легиона, или стояха на пост, озъртайки се за приближаваща опасност, или патрулираха района около гнездото, в радиус от няколко десетки метра. Зъбите им излъчваха ужаса на гилотината, готова да накаже всеки, който се осмели да навлезе в територията им без позволение. Дори и листо да паднеше, те веднага щяха да го локализират, разпокъсат на малки парченца и приберат в бърлогата.

Последното бедствено положение, с което трябваше да се справят бе настанало, когато една яребица навлезе в сърцето на мравешката държавица и изби около шестдесет млади работнички и пазачи, преди да успеят да я изгонят, полазвайки цялото ѝ тяло. Това бе причината за мравките, настървената яребица да си тръгне. Нямаше как да разберат, че лисица кръвожадно приближаваше района с предпазлива, но достатъчно шумна походка, че да бъде доловена от яребицата терорист.

Оттогава, повече стража бе назначена да пази околността. Врагът винаги е наблизо. Дори гората може да се превърне в неприятел, когато природните условия ви насъскат един срещу друг. Но тя вече не представляваше опасност. Мравките я бяха отблъсквали безброй пъти, следвайки поредица от строги правила за безопасност. Преди дъжд, по-чувствителните долавяха промяната във влажността или въздушното налягане и затваряха портите на своето подземно царство. Ако водата, все пак навлезе в дома им, те я пренасочваха към специално създадените тунели за отцеждане. Мравешка канализация. Ако пък идва земетресение, отново някой известява останалите и всички се изнасят на повърхността, за да избегнат погребване под отломките на собствените си тунели. Изкусни експерти по оценяването са Formica Rufa.

Колкото и да бяха подготвени, бедата, която ги връхлетя онзи ден, ги удари като гръм от ясно небе. Нито имаха време да реагират, нито пък бяха инструктирани как да се справят с подобно нападение. Беше около три следобед, когато добре познатите звуци на природата бяха задавени от приближаващото непознато. Звучеше изкуствено и механично, сякаш не беше от този свят. Тогава се чуха гласовете. Хора! Приближаваха няколко души, които се движеха по посока мравуняка на горските мравки. Викаха и се смяха с титаничните си гласове, а онзи нетърпим, ужасяващ шум, който приближаваше с тях, беше от тонколона. Как да се справиш с такъв тип засада? Пазачите веднага сигнализираха на работниците да се евакуират по тунелите и да заключат централните входове към подземния град. Тези на повърхността се подготвяха да дадат животите си, за да опазят своя дом. Сега беше моментът, всички воини да докажат достойнството си. Мравки срещу хора. Денят на страшния съд. С наближаването на грамадните тела, мравките заеха бойни позиции за атака - както по земята, така и по клоните на дърветата. Зъбите им бяха готови да прережат дори и метал, за да се защити това, което им беше тъй ценно. Оставаше само да влязат в обсег за нападение. Хората наближаваха, а мравките дебнеха. Още няколко крачки и свещената битка щеше да започне. Само още няколко… И хората завиха на четиридесет и пет градуса, избягвайки вражеската територия на мравешките войски.

Следвали са отъпкан път. Напрежението стихваше като падащ лист от дърво, преобличащо се в есен. Отвратителната музика се отдалечаваше с всяка изминала секунда, а мравките не можеха да повярват на Божията намеса, която ги беше защитила от ходещото бедствие. Разминаха се на косъм. Войските тъкмо бяха започнали да се разпускат, когато единият от гигантите, се върна на бегом, застана точно пред мравуняка, извади своето оръжие и започна да стреля. Унищожителна водна струя разцепваше мравешките отбранителни линии във всички посоки. Беше толкова мощна, че дребните създания нямаха шанс да устоят на тежестта, която падаше върху тях. Повечето загиваха на място, докато други биваха разпокъсани и отнасяни, кой знае къде. Въздушните атаки се оказаха безполезни, тъй като натрапникът носеше шапка и беше напръскан със спрей против буболечки. Подготвило се бе копелето. Всичко приключи с няколко остатъчни капки, чието падане наподобяваше подпис на някой сериен убиец, който бива оставян след всяка жертва. Чудовището захвърли кенчето си от бира на около половин метър от епицентъра на събитието, оригна се и замина. А след себе си остави стотици мъртви и ранени мравки, напълно опустошен централен вход на мравуняка, както и няколко съсипани канала вътре в него.

И всичко това за една скапана пикня.