Споделена история от Проза, литература |
През котешките очи
преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 659 пъти
Притворих очи.
Ау, колко светло беше! Слънцето зееше право в муцунката ми. Протегнах се мързеливо и повдигнах глава. Ушичките ми щастливо започнаха да трептят докато любопитно се оглеждах наоколо. Къщата изглеждаше толкова различно през деня отколкото когато настъпеше мрак. Няма да лъжа, беше по-забавно да скачаш върху всякакви повърхности през нощта, имаше си я тръпкaта да държиш стопаните си и съседите на тръни. Особено да ги лишиш от техния сладък сън, докато никой не можеше да те лиши от твоята дневна дрямка.
Отново протягане. Бях гъвкав котарак, нямаше да лъжа. Стопаните ми, които бяха млада влюбена двойка ме наричаха „топчо“, защото козинката ми беше в блестящ рижав пухкав цвят.
Котките от квартала, разбира се ме наричаха „шишко“ – но те просто завиждаха на моите пищни форми. Завиждаха и защото аз хапвах риба тон и лазаня когато пожелаех и мързеливо си лежах напъхан в твърде малката кутия от обувки. Беше удобна. Доста удобна бих казал. В сравнение с онова огромно кръгло котешко нещо, което Джон ми купи.
О, не.
Мразех да спя там защото мъхчета се полепваха по козината ми и се лепяха на езика ми, когато се опитвах да си взема душ. Не можех да изплюя чиста топка косми. Исках да оставя този несравним подарък и да бъде прилежно залепен за възглавницата на Джон.
Караше ми се постоянно, но знаех, че му харесва.
Бавно се изправих и със тежки стъпки крачката ми се задвижиха по килима. Бях тих. Като нинджа. Прилежно изкачих стълбите, дори и с малко труд заради моята пищност, но след няколко опита да изкача и последната стълба, успях да преборя препятствието. Взех си кратка почивка като долепих дупето на килима и облизах дясната лапа което си беше като чисто потупване по рамото за добре свършената работа.
Все още беше тихо. Знаех, че човеците не харесват сутрешните събуждания. Нито пък аз харесвах да ме лишават от храненията когато пожелаех понякога, но уви. Не всички можем да имаме това което искаме, нали?
Бавно си проправих път към открехната врата на спалнята. Промуших муцуна и вратата бавно се притвори. Там, на леглото лежаха две покрити тела на моите стопани.
Перфектно.
Беше си тъмно тук понеже завесите бяха скрили слънцето. Можех да чуя тихото подхъркване на Джон. Двамата спяха така сладко, сладко.
Е, нямаше да е за дълго.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: ec261422b8 |
|
1. Четейки го се замислих за нашето четирикрако зверче и се развеселих. Сигурно и през нейната главичка минават подобни "мисли".
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: ad03ba89f0 |
|
2. :))) олее, много ми хареса.
Дано да има и следваща част.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 035afa29ad |
|
3. ох така се изкефих на написаното все едно някой западен автор е преведен, не че нашите не са добри, но най-често лъха смразяващ песимизъм
|
|
