Споделена история от Проза, литература |
Антидотите , които потискаха лошите чувства
преди: 11 месеца, 6 дни, прочетена 405 пъти
Антидотите, които потискаха лошите чувства
(Разказ за една СЪВРЕМЕННА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ)
Студен и тежък януарски ден - едно момиче лежеше с безсилни крака и ръце на болничен чаршаф, със сякаш, бездушие и чувство на празнота. И като го погледнеше отстрани човек, ясно можеше да види, - че една искра надежда умираше, останала единствена и последна в душата на това болно от нещо, напълно непознато за лекарите, дете.
В болничната стая бе студено. И имаше радиатори, които обаче, така и не поискаха да пуснат поне малко от себе си топлина. Оскъдно им беше... също като на останалите хора да пожелаят да погледнат в очите някого друг, и да го попитат :
, , Хей, как си? Всичко наред ли е? "
Със студенината момичето бе отдавна свикнало - клепачите му на очите ставаха тежки и то се предаваше на своето безсилие. А лампите премигваха от време на време, докато една огромна банка се бореше за здравето и живота на бездушния човек. Цял осемнадесети ден вече бе...
Не след дълго, настъпи и визитацията от доктори и медицински сестри.
- Как си, момиче? - попита внезапно един от докторите.
Момичето извъртя глава на страна за малко и след това мигом я обърна в посока право към очите на лекаря. И равнодушно отвърна:
- Докторе?
Докторът се заслуша внимателно, медицинските сестри също.
- Кога мога да си отида вкъщи? - продължи думите си момичето.
Докторите в стаята тежко въздъхнаха, включително и този, който бе задал въпрос първи.
Прегледаха момичето - изслушаха белия дроб, измериха кръвното, провериха очите. Всичко бе наред... с физическото здраве. Но така и никой от тях не успя да разбере, че проблемът всъщност се криеше не чак толкова в отпадналостта на тялото, а по-скоро в безразличието на душата и ума.
Визитацията приключи. Момичето - и то въздъхна с една такава тежест, трудна и тежка за изслушване, и затвори очи, за да поспи.
Точно след половин час докторите се върнаха в стаята на момичето и казаха:
- Изписваме те! Отиваш си вкъщи!
- Но, защо? Успяхте ли да откриете от какво съм болна? ! Успяхте ли да откриете от какво боледувам вече осемнадесети ден подред? ! - възкликна внезапно детето.
- Пътеката отдавна свърши, но искахме наистина да се уверим, че нищо не се е влошило с физическото ти здраве. Затова и ти дадохме още петнадесетина дни- да те видим как си. Хайде, приготвяй се!
Момичето не каза нищо. Проплакаха тихо и с насълзени очи, откъснати от погледите на лекуващите лекари. Проплака от тяхната незаинтересованост по отношение на въпроса - от какво наистина и в действителност бе болна. Не ѝ предписаха дори медикамент. Дори и един.
Андреа, така се казваше момичето, реши да вземе нещата в свои ръце. Намери най-близката до себе си аптека и влезе бързо в нея.
- Какво ще искаш? - попита я жена, част от работния състав.
-Аз... ами... - Андреа се притесни, но продължи. - Искам да ми дадете от Вашите антидоти, които потискат лошите чувства! Трябват ми! - прошепна тя.
- А, рецепта от лекаря, имаш ли? ! - тросна ѝ се жената.
-Вижте какво! Трябват ми! Незабавно! - извика изведнъж Андреа, блъскайки юмруци на касата, предизвиквайки вниманието на останалите клиенти.
- А, ти, виж какво! Ако не напуснеш веднага аптеката, ще извикам полиция!
- Добре! Не ми оставяте друг избор!
Андреа се завтече към антидотите и спринцовките. Сграбчи ги... и избяга през вратата с тях. Полицията тръгна по петите ѝ, и докато бягаше с антидотите в ръка, хората я гледаха така, все едно тя бе полудяла.
Момичето бързо стигна вратата на дома си. Отключи я, отвори я и я заключи, тръшвайки я. Остави това, което бе откраднала на масата в хола. Извади спринцовките. Взе от шкафчетата в спалнята другите лекарства - хапчета.
Първо изпи въпросните хапчета: едно от тях отговаряше за чувството за надежда, друго за чувството на перфекционизъм, трето за красота, четвърто за щастие, обич, любов и мечти. Последното бе за предотвратяването на страхова невроза от хората и подсилването на чувството, че си в безопасност в света.
Последваха антидотите и спринцовките. Андреа реши да използва само два този път. Щяха да ѝ останат още два. И използвайки въпросните два, тя ги инжектира във вените си. Андреа обаче издиша едва и припадна на земята.
Скоро страшни блъсъци последваха по вратата. Никой не отваряше обаче, защото нямаше кой. Някой разби вратата и на прага на дома на Андреа застанаха униформените хора, които се наричаха полиция. Те започнаха да викат за нея, бяха извадили и белезниците си, за да я закарат с тях в районното. Тя обаче не ги чуваше. Свръх дозата я бе изтощила. А дали въобще бе жива? Само хапчетата и антидотите, които бе взела, можеха да кажат... А колко жалко бе, защото можеше да не се стига дотам. Можеха още в самото начало, когато тя бе в болницата от първия ден, да нарисуват едно усмихнато личице на банката, и момичето щеше да се почувства добре...
, , Всички имаме история, която не смеем, а имаме нуждата да разкажем! Само че, никой не е толкова близък на нас, та да иска да ни чуе! Затова и са хапчетата, и антидотите срещу лошите чувства и мисли - тези, които всъщност ги няма. А и не ни трябват! Просто ни трябва толкова малко подкрепа и толкова много обич, за да се възстановим някой ден... Не е нужно да се опитваме да, , крадем" тези чувства и емоции,
но не е и нужно да оставаме без тях! "
Автор: Р., 17 г.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 месеца, 5 дни hash: 8d18b5a8fd |
|
1. Хе, всеки търси лесното хапче за щастие, а не се досеща, че щом е лесно е неефективно. Щастието не е крайна гара нито влак, а начина на пътуване. Хапчето всеки сам трябва да го открие, то не се продава в аптеките, нито при дилърите. То е във всеки от нас, само трябва да му се проправи пътя, за да излезе.
|
| преди: 11 месеца, 5 дни hash: fe21a253ab |
|
2. Здравей.
Може ли да публикуваш още нещо свое, моля.
|
| преди: 11 месеца, 5 дни hash: ae2d22e736 |
|
3. От Авторката: Здравейте и на двата коментара! МНОГО БЛАГОДАРЯ, че сте си отделили времето, за да прочетете това, което реших да споделя тук!
Номер 1- Така е, жалкото е, че... малко са хората, които го осъзнават!
Номер 2 - ОБЕЩАВАМ, че ще публикувам още!!! БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
|
| преди: 11 месеца, 5 дни hash: 5e33d15d90 |
|
4. Жанрова структура:
Текстът е разказ, който се развива в съвременна обстановка. Той разказва историята на момиче на име Андреа, която е болна от неизвестна болест и се опитва да намери лек за нея. Разказът е написан от гледна точка на трето лице, като авторът използва повествователни техники като интроспекция, диалог и описание.
Литературен стил:
Литературният стил на текста е прост и ясен, без излишни украшения. Авторът използва кратки изречения и прости думи, което прави текста лесен за четене. Той също така използва редица литературни похвати, като метафори, сравнения и алегории, за да придаде на текста по-голяма образност и сила.
Правилен български език:
Текстът е написан на правилен български език, без граматически или правописни грешки. Авторът използва богат речник и разнообразна лексика, което прави текста по-интересен и увлекателен.
Препоръки за развитие на автора:
Авторът е талантлив млад писател, който има потенциал да се развие в тази област. Ето няколко препоръки за неговото развитие:
Да продължи да пише и да експериментира с различни жанрове и стилове;
Да работи върху развитието на своите герои и диалозите;
Да се стреми към по-голяма образност и сила в своите текстове;
Да не се страхува да експериментира с нови и нестандартни теми;
Да търси обратна връзка от читателите и други писатели, за да подобри своите умения.
С постоянство и труд, авторът може да се развие в един успешен писател, който ще радва читателите със своите произведения.
|
| преди: 10 месеца, 29 дни hash: 5175cf32ba |
|
5. Разказът много ми хареса, бих се радвала да прочета и други!
|
|
