Клиника от миналото
преди: 3 месеца, 11 дни, прочетена 205 пъти
Болничните легла
(клиника от миналото)
- разказ
В една болница имаше едни болнични стаи, а в една от тях имаше тежко болни хора, лежащи на бели легла. Всеки човек страдаше от различно заболяване. Някои страдаха от страшни, свързани с физическото и здравословно състояние на човека, заболявания. Други имаха болести на психиката. Защо бяха в една стая тогава, след като бяха със съвсем различни заболявания от определен тип, само лекуващите знаеха.
В болницата бе тихо. Единствените звуци, които се чуваха, идваха от медицинските сестри, асистенти и лекари. Това което обаче никой здрав човек не знаеше, понеже никога не бе влизал в тази болница, бе... че когато някой беше тежко болен и не можеше да диша вече самостоятелно, на този човек не му слагаха дихателна тръба, с която да може да диша. Той оставаше болен и беззащитен на болничното легло и когато краят му идваше, на негово място се появяваше трева, заедно с корени на нечие дърво. Това дърво представляваше болният, само че в друга форма на живот.
Вървях бавно по коридора на болницата и едва се хващах за стената. Оглеждах всичко и всекиго. Не знам защо. Просто го правех. Сякаш търсех нещо или някого. Да, търсех някого. През погледа ми минаха толкова много медицински сестри и асистенти, лекари с бели ръкавици. Един раждаше и даваше живот на ново човешко създание, друг... умираше. Не намерих този, когото търсех. Защото той отдавна бе станал не просто на засъхнали корени и зелени треви - беше се превърнал в цяло грамадно дърво.
Оттогава много често, всъщност всеки Божи ден, се питам :, , Боже, кажи ми, ако волята ти е такава, какъв е смисълът да се раждаме и да умираме? ".
Той ми каза да се загледам отново в тази клиника на миналото. Тогава осъзнах отговора- едни умираха веднъж и завинаги в живота си, за да могат да просъществуват други човешки същества... А самата клиника на миналото всеки си я имаше и носеше у себе си - дали някога, дали сега... Тя винаги се явяваше, най-вече, като ретроспекция на страшното и болезнено минало, - когато смъртта идваше да отведе надалеч или болния, или близък на него...

Автор: Р. , 17г.