Клиника от миналото - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (122629)
 Любов и изневяра (30113)
 Секс и интимност (14512)
 Тинейджърски (21988)
 Семейство (6588)
 Здраве (9686)
 Спорт и красота (4741)
 На работното място (3246)
 Образование (7370)
 В чужбина (1670)
 Наркотици и алкохол (1125)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1755)
 Други (18881)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

Клиника от миналото
преди: 5 месеца, 21 дни, прочетена 283 пъти
Болничните легла
(клиника от миналото)
- разказ
В една болница имаше едни болнични стаи, а в една от тях имаше тежко болни хора, лежащи на бели легла. Всеки човек страдаше от различно заболяване. Някои страдаха от страшни, свързани с физическото и здравословно състояние на човека, заболявания. Други имаха болести на психиката. Защо бяха в една стая тогава, след като бяха със съвсем различни заболявания от определен тип, само лекуващите знаеха.
В болницата бе тихо. Единствените звуци, които се чуваха, идваха от медицинските сестри, асистенти и лекари. Това което обаче никой здрав човек не знаеше, понеже никога не бе влизал в тази болница, бе... че когато някой беше тежко болен и не можеше да диша вече самостоятелно, на този човек не му слагаха дихателна тръба, с която да може да диша. Той оставаше болен и беззащитен на болничното легло и когато краят му идваше, на негово място се появяваше трева, заедно с корени на нечие дърво. Това дърво представляваше болният, само че в друга форма на живот.
Вървях бавно по коридора на болницата и едва се хващах за стената. Оглеждах всичко и всекиго. Не знам защо. Просто го правех. Сякаш търсех нещо или някого. Да, търсех някого. През погледа ми минаха толкова много медицински сестри и асистенти, лекари с бели ръкавици. Един раждаше и даваше живот на ново човешко създание, друг... умираше. Не намерих този, когото търсех. Защото той отдавна бе станал не просто на засъхнали корени и зелени треви - беше се превърнал в цяло грамадно дърво.
Оттогава много често, всъщност всеки Божи ден, се питам :, , Боже, кажи ми, ако волята ти е такава, какъв е смисълът да се раждаме и да умираме? ".
Той ми каза да се загледам отново в тази клиника на миналото. Тогава осъзнах отговора- едни умираха веднъж и завинаги в живота си, за да могат да просъществуват други човешки същества... А самата клиника на миналото всеки си я имаше и носеше у себе си - дали някога, дали сега... Тя винаги се явяваше, най-вече, като ретроспекция на страшното и болезнено минало, - когато смъртта идваше да отведе надалеч или болния, или близък на него...

Автор: Р. , 17г.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker