Споделена история от Проза, литература |
В неговия поглед
преди: 7 месеца, 27 дни, прочетена 375 пъти
В неговия поглед
(Стихотворение)
Момче със странен поглед беше,
със странни очи се открояваше.
Те бяха дълбоки,
чувствени,
от тях бликаше доброта.
Помня този
омаен поглед,
в който виждах добрина.
Помня и начина, по който
той самия мен ме питаше:
, , Хей, добре ли си? " с онова
чувство за човешка топлинка.
Този поглед пощади дори
и онова мънинко паяче,
докато всички други крещяха с глас:
, , Смачкай го! "
Добрият поглед взе паячето
в шепите си.
Отвори училищния прозорец
и пусна животинката на свобода.
Нещо стана с добрия поглед обаче...
Той изстина и аз успях да видя това.
Момче повече със странен поглед не беше,
със странни очи не се открояваше.
Те вече нещо не бяха дълбоки,
чувствени,
а от тях спря да блика доброта.
Спрях да помня онзи
поглед, който вече не беше омаен.
В него вече... нямаше добрина,
а една такава безразличност
и нечовешка студенина...
На бившия ми съученик и другар...
Автор: Р., 17г.
|