В неговия поглед
преди: 6 месеца, 19 дни, прочетена 349 пъти
В неговия поглед
(Стихотворение)

Момче със странен поглед беше,
със странни очи се открояваше.
Те бяха дълбоки,
чувствени,
от тях бликаше доброта.


Помня този
омаен поглед,
в който виждах добрина.
Помня и начина, по който
той самия мен ме питаше:
, , Хей, добре ли си? " с онова
чувство за човешка топлинка.


Този поглед пощади дори
и онова мънинко паяче,
докато всички други крещяха с глас:
, , Смачкай го! "
Добрият поглед взе паячето
в шепите си.
Отвори училищния прозорец
и пусна животинката на свобода.


Нещо стана с добрия поглед обаче...
Той изстина и аз успях да видя това.


Момче повече със странен поглед не беше,
със странни очи не се открояваше.
Те вече нещо не бяха дълбоки,
чувствени,
а от тях спря да блика доброта.


Спрях да помня онзи
поглед, който вече не беше омаен.
В него вече... нямаше добрина,
а една такава безразличност
и нечовешка студенина...


На бившия ми съученик и другар...
Автор: Р., 17г.