Споделена история от Проза, литература |
Свобода ни зове!
преди: 3 месеца, 19 дни, прочетена 147 пъти
Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудените поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото
и небитието на ямата на превзетите,
господарите им да ги газят.
Души нямат те пък ум ще ни раздават.
Чуват се на приказки, а на дела се не забелязват.
С долни лъжи погазват ни те и хранилка с болни нрави бранят,
но заставайки пред народа си втурват се стремглаво да бягат.
Народен съд за тяхната измяна.
Пред волята на народа падат по гръб,
плащайки скъпо за тяхната измама.
Време иде за възмездие.
Пред трибагреника с лика на лъвът застават предателите и реват,
падат по колена, в отчаянието си кретат без насока.
Крадат до уши и родина взеха за подялба.
Пред народа грабителите бучат на умряло.
Пробужда се народа велик, от дълбок сън се пробужда и надига боен вик.
Дерзайки за скъпата ни изстрадала родина, оковите падат в миг.
Революция чиста е нашата думичка.
Нека пребъде в нашите души.
Да се върнем към корените си и бунта на нашите деди.
Революция чиста води ни към родни правдини и нови висоти.
Отвъд простора сами съдбата си ковем.
С Възраждане начело и Бога отпред.
За нашата кауза сторена според делата благородни на нашите предци,
нека венчаем България с лаврови венци.
Кочината от страх се тресе.
Отвъд простора свобода ни зове.
И настава време разделно, или ние или те.
За да я има България се борим и възрожденският идеал да положим.
Да живее Възраждане огласяме!
Да живее България! Да живее!
|
