На попската градинка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (122629)
 Любов и изневяра (30113)
 Секс и интимност (14512)
 Тинейджърски (21988)
 Семейство (6588)
 Здраве (9686)
 Спорт и красота (4741)
 На работното място (3246)
 Образование (7370)
 В чужбина (1670)
 Наркотици и алкохол (1125)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1755)
 Други (18881)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

На попската градинка
преди: 1 месец, 15 дни, прочетена 159 пъти
- Кое мо̀мче те разплака така, душинке?
Тя стоеше в попската градинка и плачеше на пейката до старата църква в центъра на Неврокоп. Сълзите размазваха погледа ѝ и го правеха неясен.
Той със своите воднисто-сини очи я гледаше право в тоя замъглен зелен поглед, който доскоро бе срещал друг и е бил навярно изпълнен с обич и грижа.
- Кой те остави, кажи ми. - Той се приведе още към нея. - Градът е малък, на нищо ше го направя.
Тя извърна лице на другата страна и изтри сълзите си.
- Кажи ми де! Ше го на̀бъхтя!
- Не така - изхленчи тя.
- Не, ама виж се само как плачеш! Сърцето ми се къса да те гледам.

А те дори не се познаваха.

Така неутешимо и бурно плачеше тя, че той, с голямото си милостиво сърце и добродушен воднист поглед веднага я забеляза и не можа да се стърпи.

- Йеее, душинке, виж какво е хубаво днеска, ти така…

Така беше - навън беше слънчево и топло, ухаеше на свежи цветя. Децата играеха и тичаха боси по тревата, а майките им ги глезеха с по една или две топки топящ се сладолед, докато не направят някоя беля, като например да опръскат минувач с вода от попската чешмичка - тогава те ги мъмреха жестоко, но в никакъв случай не прекъсваха игрите им.
Гугутките пригласяха със своята песен на тая лятна радост.

Но каква тъжна и сива разнебитена картина представляваше това момиче, седящо на пейката пред старата църквичка, плачещо горчиво заради току-що изгубената обич.

- О̀стай ма, моля ти са. - тя се опита да го отпрати, но отвътре знаеше че има нужда от компанията му.

- Нимой, сърцето ма боли да та гледам… Който и да го е направил е тъпак… Нема, ти сега ше ми кажеш и ше види той… Градът е малък, аз ги познавам половината, другата половина пък мене ма познава.

Тя все още хлипаше, но нищо не каза.

- Как се казваш? - той беше настоятелен и дързък. Очите му блестяха, гледаше я с любопитството на малко дете.

- Ния се казвам.

- Виждал съм те неколко пъти по града.

Тя се насили да се усмихне.

- А ти…?

- Людмил съм аз. - Той се ухили. - Люси ми викат. - Ама аз съм Хаджиев, че сме двама в махалата - другият е Крачолов.

Тя пак му се усмихна и тоя път той успя да забележи в очите ѝ, че погледът не бе вече замъглен.

- Къде учиш иначе?

- В гимназията. - отговори тя задавено.

- Аз съм в НПГ-то. - поде той. - То теее нашите искаха в Благоевград да ма пращат, по-добре било там, не знам си кво си - ама аз като се запънах и не та не, казах че по-далеко от Банско не стъпвам, и ме оставиха да си уча в Града.

Тя видимо се развеселяваше от това какъв чаровен бъбривко бе. Той го забеляза и с наслада продължи:

- То не че аз нещо против Благоевград, ама не е същото. Там е голям град, само панелки, и даже и гугутките не пеят.

В този момент нея изведнъж като че ли отново я ужили болезненият трън на спомените и в очите ѝ пак се намериха сълзи.

- Не, не, не, недей, недей моля ти са! - Веднага побърза да я утеши. - Боли ма да те гледам така… Който и да е, ша го на̀бъхтя, ше видиш, нема и да смей да са покажи…

Тя подсмръкна и не каза нищо. Гледаше виновно в краката си и неговите.

Тогава той се сепна, огледа се наоколо да не би да чуе някой това което ще каже, доближи се още повече до нея, бялото около сините му ириси се разшири, и накрая прошепна:
- Да не е некой душманин?

Тя кимна засрамено и веднага зарови лице в шепите си. Тропаше нервно с крака.

- Еее, нема нищо, айде ся - побърза да я успокои. - Не сааа таковай, ходех и аз с една помакиня… Нормални са вече тея работи…

Момичето се надигна и го погледна жално.

- Хайде с мене. - махна ѝ той. - Да те разсея малко… Такава хубава моминка, да ми лееш тука сълзи за душмани…

Тя пак нищо не каза.

- Виж там. - Той замахна с ръка.
Тя се обърна рязко. Момчето сочеше към църквата. Тя беше най-старата в Града, бяла, каменна, спокойна. Отвътре се носеше миризма на тамян.

Глей. - поде той. - Те не могат да влизат там. То е само за нас - както ний не можем да влизаме по техните джамии. Знаеш, нали?

Тя кимна.

Искаш ли да отидем да запалим по една свещичка?

Тя се съгласи веднага и пак избърса сълзите си. Гугутките пееха та прегракваха. Отнякъде се носеше аромат на жасмин. Той я хвана за ръка и заедно отидоха да запалят по една свещичка в хубавата старинна църквичка на град Неврокоп.

Момичето вече не плачеше.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 12 дни
hash: 5cda2d4d4d
гласове:
1 2 3 4 5
  (302620 гласа)

1.   Хайде, разкажи какво стана в църквата, а и по-нататък?
Ожениха ли се накрая или само се...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker