Жена (Стихотворение)
преди: 25 дни, 7 часа, прочетена 122 пъти
Жена
(Стихотворение)

Жена е тя.
Жена- така са я кръстили-
като цвете да бъде,
което да расте под слънчевата топлина.
Жена е тя-
в дълбочината на нейните очи
пътя си да изгубиш,
да ахнеш от възхита и
с чувство на умиление да кажеш:
, , Ах, какво е само да си жена! "


Но само колко е тревожно
да бъдеш жена-
една такава:
различаваща се от мъжа,
но с нереална трептяща душа!
С неземна красота и усмивка, която
може да победи дори злото, тъгата...



Вярна и нежна,
такава я познавах жената,
от мъничко момиче до
девойка и чак до голяма-
радостта ѝ бе в това да дава:
любов, щастие и топлина,
без да иска нещо в замяна.



Но тя пускаше ли,
и пускаше от очите си по сълза,
защото нелек е пътят на една жена.



С добра душа и магия, която те запленява,
с желанието си да обича,
тя прие отговорността да бъде жена:
едно свое бъдеще да отгледа,
да бъде до него,
да превръща лошите мигове във
или една прегръдка за утеха,
или в щастие, което да се опита
да задържи за дълго.


С обич -
с целувка по челото те дарява,
на твоя детски вик искрено да се радва,
а в нощите безсънни и нелеки,
огледай се,
и ще я видиш- над теб е застанала
като майчица-орлица,
и тихо, и сладко ти шепне:
, , Заспивай, чедото ми,
мама е до тебе! "


И само как погалва
косите ти разрошени и спуснати,
и те чака клепките на очите си да затвориш,
да се успокои и тя,
че любимото нещо на света,
е заспало тихо и спокойно.



Тя тръпне,
тя е като една цяла трепнеща звезда
по небосвода голям,
и своята хубост предава-
тази на своята човешка мирна и добра природа.


Нищо за себе си не оставя,
саможертвала се е, знам,
за да бъде жена,
и за да стане... моя мила майчица една...



На моята майка,
с много обич

Автор: Р., 17г.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 24 дни, 12 часа hash: 98f05d4635

гласове: 1 2 3 4 5   (302572 гласа)

1.   Хм, добър опит! Благодарности за искреноста и старанието! Но нека да направим и няколко забележки, които силно се надявам да подобрят работите ти в бъдеще... Първо, рими и ритмика - нула! Поезията е сплав от проза и музика, като в последното има тактове, има ритмика, има съзвучия... Само едно примерче набързо (не претендирам за качество, нито за вдъхновение, просто формално покрива римите и ритмиката): И милвайки косите ти в нощта, надвила мрака и умората от дните, те чака да прегърнеш ти съня и заедно спокойно да зспите... Второ, започваш да пишеш като за жена, но по някое време става ясно, че пишеш всъщност за майка! Това не е добре и е на практика доста объркващо за читателя. Спектърът от чувства и емоции между двете роли също е коренно различен! Например - жената е създадена да приема/получава (от мъжа) и да дава на децата си. Объркаш ли конкретната роля, и писанието започва да звучи неадекватно. "Вярна и нежна", и същевременно "да дава" - звучи гротеско, ако не и неприлично... Трето, жената да роди, това не е "саможертва", а е основната ѝ биологична фунцкия! Все едно да възпееш дишането, ходенето или... срането. Не че е невъзможно, но са едни по-особени литературни жанрове... :) Та така... Наистина - творчеството е изкуство, и не е необходимо непременно да отразява и да следва реалността. Но отдалечи ли се твърде много от нея, при това самоцелно, без това да е някакъв метафоричен похват, започва да става досадно и неразбираемо... А нали в края на краищата целта е да предадеш твоята емоция и благоговение на читателя? Ако го объркваш постоянно, караш го да мисли: "Чакай, чакай... тука нещо хич не ми се връзва! " или го вкарваш в ступор с несъществуващи рими или сбъркана ритмика - тази цел на практика няма как да бъде постигната...

 

...