 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Явление
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2408 пъти
Бях сам в квартирата си и запях с китарата една чудна руска песен. Бях се унесъл в мелодията й, която ме галеше като с нежна женска ръка. Сякаш духът ми се беше слял с руската душа и се разливаше по безкрайните й широти. Колко нежна песен, колко грациозна и магична! В тоя момент се звънна на вратата. Отворих и пред мен се откри едно грациозно и магично момиче... с руска шапка! Сякаш песента от китарата ми се превърна в усмивката и снагата на това чудно момиче...
Добре, ама аз бях по терлици. Посрещнах това приказно явление по бели терлици с нахлузени сиви джапанки. И тъмно син анцуг с втикани крачоли в чорапите. А пуловерът ми, който единствен беше запазил някакво приличие, беше категорично запъхнат в анцуга, от който за характер се подаваше малко бял ластик. На всичко отгоре се бях напрал и с чесън. Потънах в земята от срам. Но тя сякаш не се впечатли особено от убийствените ми терлици и каза, че се била заслушала в песента ми, даже се спряла отвън на стълбището и... звъннала. Това ще да ме е окуражило, щото взех, че я поканих да влезе вътре. И явно умът й още беше в песента, щото не побягна като видя какъв гащник й отвори вратата, а с охота прие да влезе в стаята ми.
Седнахме един срещу друг, но за нещастие масичката между нас не можа да скрие от погледа й моите терлици, защото беше напълно прозрачна. Но пък от лицето й продължаваше да извира радостно любопитство и топлина. Била от Украйна, от Киев. Говорихме си близо два часа, разказа хубави неща. За жалост почти не си ги спомням, защото ми се струваше, че цяла Украйна е вперила поглед в моите терлици. И сигурно един час се блъсках над въпроса, как да ида до кутията с бонбоните за да я почерпя, което още повече ме откъсваше от вълшебството на нейното присъствие. За да стигна до бонбоните, трябваше да мина покрай нея и така й давах блестяща възможност добре да огледа, от всички възможни ъгли, моите терлици и анцуг. Тоя казус съвсем ме напрегна и почнах да не чувам, какво тя ми говори, което беше непростимо. Прежалих се и дефилирах до кутията. Вратичката на барчето обаче взе, че заяде и така се удължи модното ми ревю. Но успях да я почерпя и тя ме възнагради за мъките, като си похапна с кеф няколко бонбона.
Задаваше ми интересни въпроси и сякаш умееше да чува хората. И дали от магичната й поява, дали от чаровната й усмивка или пък че ме хвана по бели терлици и вече се чувствах разголен – аз й открих лични неща, които малко хора знаят. Пред една напълно непозната украинка, която току-що видях - казах неща, които от срам често крия дори от себе си... На моменти направо треперех от смущение. Тя – сияеща с киевско-руско ухание и пищна руска шапка, а аз – с дъх на чесън и бели терлици. Контрастът беше смазващ.
Изпуши няколко цигари, взе си още няколко бонбона и си тръгна.
Така е в живота - хубавото идва, когато си по терлици...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: f009d72a31 |
|
1. Перфектно написано и с послание. Талант просто.
Ако е истинска история, мога само да кажа, че на истински точните жени не им дреме, как се носиш у вас, все пак тя е нахлула в личното ти пространство...
Но, просто е много красива и истински добре написана история. Браво!
Лаура
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 3f25632a5d |
|
2. Много метафорични повторения... Доста тафтологии... Някак не е изпипано...
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 53e697af8d |
|
3. И на мен много ми хареса!
Браво!
М. М.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 0fbd095dfa |
|
4. 2, тафтологии? Къде ги видя?
Авторе, това е най-доброто, което съм чела в този сайт. Страхотно изпълнение, браво. Мнооого, много ми хареса.
Наистина доста често хубавото идва, когато сме по терлици.
Лоша
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: b548f7afc5 |
|
5. Лаура и Лоша, едва ли подозирате, какво огромно значение имат вашите реакции за мен. Имат, защото всички у дома ми се подиграваха, че не съм прочел нито една книга и че ще остана неграмотен... Най-сърдечно ви благодаря!
М. М., мерси!
2., и на теб почти ти се зарадвах - безразличното мълчание е по-страшно от лошата оценка.
Авторът
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 7a7e286099 |
|
6. Малко закъсняло, но все пак да кажа: И на мен много ми хареса написаното. Но и според мен наистина малко си се увлякъл с повторенията на терлиците, поне 2-3 от тях може да ги махнеш, без да се промени смисъла и внушението.
Що се отнася до последното изречение - аз бих казал, че хубавото ВИНАГИ идва, когато си по терлици. Като седнеш да го чакаш, има да си почакаш...
Кубрат
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 5c5a6ceab1 |
|
7. Кубрате, и аз се питах дали не съм прекалил с терлиците. Но когато човек е силно смутен от нещо, то само му се набива многократно в главата. От друга страна пък ми ставаше още по-комично при всяко повтаряне на тия терлици. Затова и ги оставих. Благодаря ти за мнението.
Абе спомняш ли си къде ни е била столицата на Старата Велика България? Вярно, много време е минало, ама да попитам...
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 7a7e286099 |
|
8. 7, с риск много да се изложа, трябва да призная, че не знаех кое точно се нарича "Стара Велика България". Сега проверих и видях, че така се наричало царството на моя адаш, преди един от синовете му да основе "нормалната" България. И понеже така и така се наложи да проверя, мога да ти кажа и къде е била столицата: в град Фанагория. Честно казано дори не го бях чувал този град, а и той от 500 години насам вече не съществува (откакто османците са го завладели).
Та така, затапи ме, признавам.
Кубрат
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: ee7490b273 |
|
9. По-скоро се пошегувах (нали си Кубрат... ), но и живо ме интересува коя и къде е била тая столица. Защото хич не е сигурно, че е Фанагория. Стои си тя там някъде, затрупана, забравена - все едно не е била! А там - на едно място - са били Кубрат, Аспарух, Батбаян, Котраг, Кубер, Алцек... Играли са те заедно около баща си и не са и сънували, че като пораснат, ще се пръснат из цяла Европа, но въпреки това името на държавата им ще си остане - България. Единствената държава в Европа, която не си е променяла името през хилядолетията. Няма друга такава!
Дали вече се е родил човекът, който ще я открие - първата европейска столица на България? ...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
