 | Споделена история от Проза, литература |
Нощна смяна
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 5044 пъти
Преди да започнете да четете по надолу: Това е една моя история от миналото лято, някъде по морето, в един средно голям нощен ресторант... Малко съм я поукрасил, но като цяло всичко си е така както си беше.
След края на тази безкрайна и изморителна нощна смяната се заехме с обичайната работа - почистване на ресторанта, бара, зареждане на витрините, изхвърляне на боклука и т.н. Понеже аз бях мъжът в смяната оставих колежките си да свършат останалото, а аз заредих витрините и изхвърлях боклука. Те привършили по рано и дойдоха да ми помогнат с изхвърлянето на последните чували, празните кашони и пресушени бутилки.
По пътя към отделението, където се изхвърля сметта се минава през едни тъмни, мрачни и студени подземни тунели. Някъде по средата на пътя токът спря, а единствения изход от тук бе с асансьор. Стълбите бяха разрушени, защото ресторанта беше в активен ремонт /поне в подземната част/. Беше доста тъмно само малката бяло-зеленикава табелка сочеща изхода светеше... Разпищяха се моментално и двете, едва ги успокоих. Беше пълен ужас, защото телефоните ни бяха горе, не можехме да повикаме помощ. А и щяха да ни открият чак на другата нощ, ако не дойдеше токът.
Сетих се, че имам на запалката „фенерче”, което едва-едва светеше. Започнахме да търсим врата за някои от складовете. След минута-две търсене открих вратата, която беше като по чудо отключена. Изглежда, че общаците го бяха превърнали в нещо като почивна стаичка. Имаше две легла до стените, калорифер и дори малък безцветен телевизор, може би от памтивека забравен. А също и малка газена лампа. Настанихме се там, за да поспим малко след дългата ни смяна. Видях ключовете за другите складове закачени на един ръждив пирон близо до вратата. Започнах нещо да огладнявам, може би затова не можах да заспя. Излязох да си потърся нещо за хапване. Все пак до нас имаше и други складове, взех си „фенерчето” и открих складът със сладките. Да ме оставиш в този склад беше сякаш да пуснеш лисица в кокошарник и да се надяваш, че няма да има „жертви”.
Проследила ме е и едната колежка, с която се бяхме скарали доста жестоко по рано през деня. Хвана ме направо на "местопрестъплението" - започна да нарежда и вика по мен. Няколко пъти ме удари. Понеже знаеше, че не удрям жени беше направо безстрашна. Аз посегнах да й хвана ръцете и неволно я хванах за гърдите. Беше само по риза и усетих зърното й! Тя направо побесня още по-силно започна да удря и крещи:
- За к'ъв се мислиш ти бе, да не съм ти няква курва, че ще ме обарваш! - И други обиди, който не мога да повторя
Стане нещо много странно – като се караше и ме удряше ми се стори ужасно секси, че дори се възбудих. Проснах я на пода в склада и сложих ръцете й над главата. Бях толкова близо, че виждах отблясъка на очите й. почувствах забързаното й дишане по лицето си, долових леко сладникавия й аромат на пролетни цветя и някакъв цитрусов плод. След като се поуроти малко спуснах ръцете си и разкопчах леко ризата й. Продължих по надолу описвайки, този изкусителен релеф. В мракът гърдите й ми се струваха необичайно големи от колкото си мислех. Но това ужасно ми хареса, бяха леко твърди и пружиниращи. Зърната й като малки пирончета, който им оставаше само един замах да заковеш... продължих надолу до котенцето - с влажна муцунка, топло и меко, готово за игра. Дупето стегнато, като бразилско барабанче, само чакаше да го замачкаш. А тези бедрата стегнати и дълги сякаш цял километър.
Осъзнавайки, какво правя, заслепен от превъзбуда, може би... стреснато я пуснах и понечих да стана, но изглежда, че тя не беше на същото мнение. Хвана ме за врата и придърпа обратно към нея. Обсипах я с целувки по врата, гърдите, слизайки по надолу и надолу. Тя се обърна върху мен и ме бутна по гръб - усетих студеният цимент как изгаря гърба ми, но не ми правеше особено впечатление... Тя явно си падаше по грубата игра – целуваше страхотно, хапеше и драскаше като диво животно. Сграбчи надървилото се парче месо в гащите ми и започна да го мачка, хапе и удря в лицето си! Изхвърлих се върху нея много мощно. Чух я как изскимтя от изненада... Пристъпихме към същинската част, която беше по-дива, дори и от най-смелите ми фантазии. Правеше такива движения, такива чупки в ханша, че да си умреш от кеф – за момент се замислих от къде ли ги е научила... но бързо отмина Свърши няколко пъти, долових го по стоновете й. Не проронвахме нито дума през цялото време.
След края, заспахме изморени от страстната игра, направо на студения под в склада. По едно време се събудих и видях, че токът е дошъл, сръчках я да става, а тя само промълви нещо в просъницата: "Н-н-нее, искам пак!" Или поне на мен така ми се стори. А и не почаках повторна покана, направих ме го още веднъж още по-диво и страстно...
|
