Споделена история от Проза, литература |
Годишни времена
преди: 12 години, 16 дни, прочетена 2042 пъти
Зимата е към своя край,
но пролетта не ще да идва май.
Да, разбира се, защото
няма птички във гнездото.
Няма ги, голям е студ,
трябва още много труд
слънцето да напече. Нали?
Та снега да разтопи.
След дълги мразовити дни
чудна пролет пак дойде
със цветя и плодове.
Слънце топло пак огря
и щъркел долетя.
Пролетта е тъй красива.
Навсякъде расте коприва.
птичи глас се разнесе
над голямата гора.
Щъркелът семейството поведе
към близките блата.
Само кукувицата сърдита
стои в хралупата си скрита.
Пролетта дойде и си замина...
Лятото след нея мина.
Забавления ни предостави,
нашето настроение поправи.
Морски пътешествия,
екскурзии дори,
разни други шествия -
лоши и добри.
Времето се развали.
Звънец навсякъде звъни!
Всичките деца извика
във училище. Еврика!
Днес е първият учебен ден!
Бързо идвай ти със мен!
Есента дойде отново
със златната премяна.
Земята пак наново
е цялата огряна.
Красиви са листата,
които шарят пак гората.
Едно листенце се мята
обагрено в сто цвята.
Вали, вали, вали
снегът любим и зрим!
Нали, нали, нали
над леда ще полетим!
Сняг вали, вали,
грабвай сребърни шейни!
Хайде, вън на двора,
сняг е до колене!
Хайде, без умора
тичай ти! Оле!
~`! 336! `~
|
