Споделена история от Проза, литература |
Мъртва тишина
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1631 пъти
Колко е тихо, нали?
Убийствено тиха картина!
Нищо не виждат мойте очи,
радостта дойде и отмина...
Душата разкъсана пак
мечтае за нежност и обич,
сърцето, обгърнато в мрак
жадува за вечния отдих!
Не се чува вече красивият звук
на нежна симфония от пиано,
не се чува и грозният шум
на страха, всичко хубаво е замряло!
Вървя по самотните улици,
престъпвам в мъртвешката тишина,
отекват във тъмното стъпките,
отново се скитам съвсем сама...
Изчезва образът ми в мъглата,
изчезва и моят самотен дух,
като сянка, блуждаеща във тъмата,
превивам се от болка, размазваща като чук!
Колко е тихо, ужасно!
Побъркващо тихо е, знам,
но ти си сега в безопасност,
не си нещастен и като мене сам...
~sad-baby~
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ef3a0f56e1 |
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 7ed103587a |
|
2. Страхотно е! Има и ритъм, което е важно. Абе... прекрасно е!! GG
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 9c5d4531d1 |
|
3. Радвам се, че ви харесва!
~sad-baby~
|
|
