Хората ни мислят за луди, но ние сме перфектни
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1633 пъти
Oпитвам се да намеря начин да кажа нещата които искам, гордостта ми попречва всеки път когато опитам. Но тази вечер няма да е така, дойдох да ти кажа всичко. Мисля си само че повече
няма да ти се вричам, въпреки стреса аз се боря, опитвам се да го залича. Но явно ти си единственият, който ме познава, и продължаваме да се борим за всеки ден, но това не е нищо ново, просто типичен ден от живота ми с теб. Някои неща не могат да бъдат
поправени и затова хвърлям вината върху теб, а ти обвиняваш мен. Не виждаш ли, че с тези проблеми се въртим в кръг и ако продължаваме така, любовта никога няма да продължи с нас.

Това е истината скъпи, не се прави, че не я виждаш. Толкова е очевидно, всички около нас го разбраха, ДЪРЖИМ СЕ ЗА НЕЩО, КОЕТО И ДВАМАТА ЗНАЕМ ЧЕ НЯМА ДА ИЗДЪРЖИ. КАК МИСЛИШ, ВРЕМЕ ЛИ Е ДА СЕ ОТКАЖЕМ И ДА ОСТАВИМ ВСИЧКО В МИНАЛОТО? Бяхме заедно за кратко, а не мога да продължа, за това не искам все още да се установя някъде. Знам, че те обичам, но любовта е толкова сложна. И двамата сега мислим за неща, които любовта създаде, толкова е трудно да се влюбиш толкова млад. Различно момче, същата история, просто ни е страх да продължим напред, затова просто се оставям на гнева вътре в мен. Дори не мога да те погледна, защото няма какво повече да ти кажа, молиш ме да поговорим дори за 5 минутки, минават 40 и още не сме приключили.

Какво по дяволите да направя, за да ти докажа, че никoй друг не може да те обича както мен. Казваш, че си продължил напред с друга, и аз ти казвам, че съм продължила с друг, но и двамата знаем, че това далеч не е истината, винаги ще сме аз и ти и нищо няма да застане между нас. И ако това е истинската любов, се надявам да я изживеем. Опитвам се, но не мога да спра сълзите, знам, че не си заслужава, но губя контрол, какво?

Какво по дяволите говоря, за теб си заслужава всичко, ХОРАТА МОЖЕ ДА НИ МИСЛЯТ ЗА ЛУДИ, НО НИЕ СМЕ СИ ПЕРФЕКТНИ, в един момент искам да те целуна, а в другия да те ударя.. Лъжи, измами, караници.. но коя двойка си няма проблеми? На път съм да се пречупя, но ние сме като магнитите, които се превличат, и независимо колко е зле положението. Ние успяваме да се задържим, обещах ти, че ще се променя, обещах ти, че няма да съм същата, мога да ти обещавам това и онова, но знам че аз никога няма да се променя, но не мога просто да си отида, пристрастена съм към болката. А ти винаги правиш така, че да не мога да се влюбя в друг, ти си парченцата за моя пъзел, ти ме допълваш. Никога не съм възнемерявала да потуша нуждата ми от теб, и в края на историята се надявам да си разбрал, никоя друга не може да те обича така както аз

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 06e6bedc0a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Авторката: Малко хаотично е написано, но пък това е което чувствам, излях си душата вместо да напиша поредната скучна история.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 0e58733bac

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Идея си нямаш колко добре те разбирам!!! Знам много добре какво е чувството, толкова да обичаш някой, който не е за теб, че се пристрастяваш към болката и предпочиташ да си бъркаш в раните, само и само да знаеш, че чувствата са истински! Но не се притеснявай, животът е дълъг, все някога някъде намираме подходящите хора! ~sad-babu~

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 80696543b2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   За пръв път харесвам нещо в този раздел. Изпитах емоцията и заряда на всяка една дума! Поздрави от баба Пени

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: c61105a616

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Прекрасно е! Личи си, че е написано с чувство. Продължавай все така, имаш талант.

 

...