Само глупавите момиченца се страхуват от малки сладки мечета...
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2255 пъти
От малка ненавиждам плюшени играчки. Има нещо зловещо в стая, пълна с всякакви кученца, кравички, маймунки и други подобни. И всички те, вперили безжизнения си поглед в теб... Всъщност някои от тях имат почти човешко изражение. Може би това е най-плашещото от всичко.
Вече можете да си представите ужаса ми, когато моят най-добър приятел ми подари един кафяв мечок. "За да преодолееш страха си", шеговито подхвърли той, докато аз с мъка се удържах да не направя някоя физиономия пред него. Милият. Не можех да му се сърдя, беше го направил от добро сърце. Но само ако можеше да усети смразяващия студ в сърцето ми, когато черните като маслини очи на мечока се втренчиха в мен...
Както и да е, занесох новата си придобивка вкъщи. Сърце не ми даде да го изхвърля, щеше да бъде проява на неуважение. Все пак за всеки случай го сложих в самия ъгъл на стаята, колкото се може по-далеч от мен. "За да преодолееш страха си... ". Думите още ехтяха в ушите ми, но аз ги пренебрегнах. Да, определено в ъгъла е добре.
И сега, приятели, идва най-странното в цялата история. Същата вечер излизах и се прибрах късно през нощта, някъде към два часа ? след полунощ. Мечокът послушно си седеше в ъгъла, все така неподвижен и с поглед, вперен в мен. Но до него се мъдреше някакъв бял лист и, макар отдалече, успях да видя, че на него бяха изписани няколко думи с черен химикал. Усетих как сърцето ми прескочи един удар. Приближих се плахо и без дори да вдигам листа, прочетох следното:

"Само глупавите момиченца се страхуват от малки сладки мечета"

О, да, добро чувство за хумор! Трябваше да поздравя Ники за страхотния замисъл. Бързо затършувах в чантата си и го набрах, без дори да се замислям, че може да спи.
-Благодаря ти за страхотната изненада! - нападнах го аз, веднага щом чух съненото му "ало". - Наистина съм възхитена!
-Ъ?
-Мечето. Бележката.
-За какво, по дяволите, говориш?
Не ми убягна гневната нотка в гласа му.
-Реших, че ти си го направил. Току-що се прибирам и... До мечето имаше бележка.
-Не съм аз. Някой друг е бил. Какво пише?
Прочетох му фразата, докато страхът в мен постепенно набираше сила.
-Да не е майка ти? - предположи Ники, колкото да каже нещо.
-Абсурд. Знае колко много ме е страх от плюшени играчки...
-Не изпадай в паника. Хей, това е само мечок!
-Мече.
-Моля?
-Така е написано на листа. Мече.
-Хубаво, мече.
Аз не отговорих.
-Искаш ли да дойда у вас? Само кажи и хващам първото такси.
-Не, няма нужда.
Не исках да го вдигам от леглото, макар да изгарях от желание да дойде и да ме утеши. Не, определено щеше да бъде детинско. Не.
-Добре, тогава бихме могли да си говорим по телефона?
-Ще те оставям да спиш - с нежелание промърморих аз.
-Сигурна ли си?
-Да.
Въобще не бях сигурна, но какво можех да направя?
Казахме си "чао" и аз затворих. Хвърлих още един поглед на бележката и с едно единствено движение я вдигнах от пода.
-Още една такава шега и някой ще пострада! - Заплашителният ми поглед кой знае защо бе насочен към мечока...


На следващата сутрин до мечока нямаше нищо. Изпитах огромно облекчение, но някак не се бях успокоила напълно. Сякаш имах предчувствие за нещо далеч по-неприятно от вчерашната случка. Разбира се, оказах се права.

След близо седмица се появи нов лист. Този път вдигнах невиждан скандал у нас, но не постигнах никакъв резултат. Нито майка ми, нито баща ми имаха нещо общо. Дори се разплакаха. Горките хорица.
Сигурно се чудите какво гласеше бележката? Е, колкото и да ми е неприятно, ще ви споделя...

"Той ще пострада. Направи нещо. "

Прочетох го и ми се зави свят. Кой беше той и какво щеше да му се случи? И най-важното - кой нещастник се гавреше с мен? Изведнъж си дадох сметка, че някакъв непознат влиза в къщата, в стаята. В МОЯТА стая. "Махам проклетия мечок. Просто го махам. " Това беше първото, което блокиралият ми от уплаха мозък успя да роди. Хванах кафявия мечок и с все сила го изхвърлих от терасата. Не исках да го хвърлям в контейнер, самата мисъл за това ми беше неприятна.
-Трябва да смените ключалките! - наредих по-късно на родителите ми. - Някакъв идиот ВЛИЗА в къщата и ми оставя тези проклети бележки.
На следващия ден баща ми ги смени. Но защо от това не ми стана по-добре?


Оттук нататък ще бъде кратка. Точно пет дни след последната бележка, Ники бе тежко ранен в една катастрофа. За щастие оцеля, макар и с множество травми. Когато му казах за предупреждението, той ми се усмихна:
-Умен мечок съм ти купил, а?
Премълчах частта с изхвърлянето на Мечо през терасата. Няма нужда да споменавам и това, че го търсих безуспешно в продължение на месец.

Днес, три години по-късно, седя в един парк и гледам едно малко русо момиченце с голям кафяв мечок в ръце. Така ли ми се струва или тези маслинени очи съм ги виждала някъде?

Midnight Discovery

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: ffed498080

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ха-ха, това беше забавно, абонирвам се за още! ;)

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 0057bb0ef2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много е интересно! Пиши още! :-)

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 89d0baffb8

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Добро!

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: b7cc7faddf

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Защо по дяволите пишете такива истории? ! Не знам дали си наясно но този сайт също се посещава и от тинейджъри и повечето от тях лесно биха се вързали на очевидно измислената ти история..

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 64f6273a64

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 4, това е художествено произведение. Отгоре ясно си пише - проза и литература, съответно е лесно да се досети човек, че написаното е ХУДОЖЕСТВЕНА измислица. Добре, друг път ще оставям послепис, че всичко е плод на въображението, щом не се разбира! Благодаря на другите за отзивите! Радвам се, че ви харесва! :) Midnight Discovery

 

...