Ценете хората до себе си.. после ще е късно! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124853)
 Любов и изневяра (30737)
 Секс и интимност (14712)
 Тинейджърски (22089)
 Семейство (6810)
 Здраве (9803)
 Спорт и красота (4790)
 На работното място (3394)
 Образование (7464)
 В чужбина (1714)
 Наркотици и алкохол (1132)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1778)
 Други (19472)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

Ценете хората до себе си.. после ще е късно!
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2306 пъти
Вървях сама.. около мен само свирепа тишина и пустош.. Не можех да откъсна очи от луната.. Вървях без да знам къде отивам.. забързах крачката и когато се усетих вече тичах с всички сили, без да сваля очи от онази луна.. така голяма, сияйна, мистична..

Загледах се, а около мен дървета.. дори не бях забелязала, че навлизам в гората.. отново погледнах нагоре и паднах на земята.. не усещах умора, а тялото ми беше достигнало предела на силите си.. От очите ми започнаха да се стичат сълзи и ми се искаше да изкрещя " ЗАЩО?? ", но останах безмълвна.. продължих да слушам тишината и да се взирам в онази луна.. Какво и беше на нея? Ето - нали и тя е сама.. не ми изглеждаше тъжна.. нито самотна..

Погледнах ръцете си и изпитах единствено отвращение.. Замислих се над живота си.. Изглежда не харесвах никой, и приятели нямах.. Само група хора с интереси подобни на моите.. Имах толкова въпроси към самата себе си, а отговори нямах..

Той беше различен.. Прощаваше грешките ми, а аз дори не се извинявах.. Когато изпълняваше желанията ми, измислях нови и нови.. Често го лъжех, че нямам време, а всъщност имах.. Нямах милост.. Изцедих силите му до край и останах безразлична пред болката която излъчваха насълзените му очи.. Даа, тях ще ги помня вечно.. Сълзите все така се стичаха от очите ми, а аз продължих да си спомням.. Тази вечер бе последна.. Когато го видях не усетих нищо.. Очаквах всичко да е както преди.. Същото място, същите неща.. тогава той ми подаде нещо и ми каза набързо "сложи това в чашата ми, след малко се връщам" усмихна се и се изгуби в тълпата..

Дори за миг не се усъмних.. Направих това, за което ме помоли, а когато се върна ме попита дали съм направила каквото ми е казал. Усмихнах се и кимнах, а тогава той ме прегърна силно.. Усетих нещо.. разтърси ме като ток и сякаш попаднах в друго измерение.. Настръхнах, а пулсът ми се ускори.. Усмихнах му се широко.. за първи път го направих от сърце! Нямах представа какво се случва, просто се наслаждавах на мига.. Тогава той взе чашата от ръката ми и изпи всичко, до последната капка.. След минути падна на земята безжизнен..

Струпаха се хора около нас, а аз не можех да помръдна.. Когато реших да извадя телефона си намерих бележка.. Беше ме прегърнал за сбогом и без да усетя я беше пъхнал в джоба ми.. там пишеше "Мила моя, не бъди тъжна.. не всъщност знам, че липсата ми няма да те натъжи! Обичах те и се надявам и ти да ме обичаш.. НЕ аз знам, че не е така! Не се обвинявай - така е по-добре! Така или иначе ме убиваше с всеки изминал ден, аз просто ти дадох шанс да го направиш по-бързо! Сега си свободна - живей живота, който аз не ти осигурих! .. " Изпитах силна болка в гърдите и се строполих на земята. Истина ли бе това? В чудовище ли се бях превърнала? С надежда да му помогна да се свести започнах да го блъскам с всички сили, но не.. Надежда нямаше.. Досетихте се нали.. това се случи тази вечер.. Избърсах сълзите си и започнах да търся лист и химикал из чантата.. открих ги и с треперещи ръце започнах да пиша.. " Мили мой, не съм тъжна - съсипана съм! Съжалявам, че не ти показах любовта си! .. Без теб живота ми няма смисъл! Идвам.. " Извадих малкото шишенце, което ми даде и изцедих последните капки в устата си.. сега си легнах в очакване на дългото пътуване.. Нека моите грешки ви бъдат за урок! Ценете хората до себе си.. после ще е късно!!!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 5 месеца
hash: 3e0fd5233e
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Страхотно е!

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 2e60b228ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Да така е никой нищо не цени. Само пари и интереси така живеят 90% от българите. Това ме убива всеки ден... а ти си убила любовта в човека. Повечето не се убиват но идват при мен и убиват моята любов и надежда

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 4b8f70dad0
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Много тъжна история....
Наистина трябва да ценим хората до себе си , понякога не се усещаме, че ги убиваме малко по-малко...

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker