Споделена история от Проза, литература |
Ти ми отне душата
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1747 пъти
Взе ми всичко! Мислите, мечтите. Всичко онова, което някога си беше само мое. Сега е пръснато на прах. Разпиля ги. Разпиля дори сълзите ми, напразно ронещи се през нощта. Пръсна хилядите ми мечти, като че ли за тебе бяха шепа пясък. И вятърът ги отнесе в небитието.
Остави ми само споменът, за това което стори. А аз съм празна раковина. В черупката ми блъска се сега единствено той. Споменът за тебе. От ударите звуците кънтяха дълго и се преплитаха със сподавените хлипове-накрая оглушах. И ти не чуваше, но по начало. Не чу ти моето Здравей, когато те видях, не чу любовните ми рими, не чу молбите на разкъсващото ми се Аз. Не чу и думата последна "Сбогом". За туй остана в празната душа. Остана във сърцето или само във ума-честно казано вече не знам. Но в празнотата остана само ти.
Взе ми даже радостта от светлото утро, което някога посрещах с усмивка. Сега намръщена обръщам му гръб. И стискам силно своите очи, завивайки се през глава. Нямам желание да го посрещна. Вече не! Мисля че ако остана в леглото и се опитам пак да заспя, ще пропусна болката от настъпващия празен ден.
Не искам да пристъпя прага. Страх ме е, че може би зад ъгъла, някой неволно ще отправи поглед в мен и ще се търколи пропита със отрова моята усмивка. И тогава ще му открадна всичко. Също като теб. Страх ме е дори да отида до вратата и да погледна през шпионката, дали миналото ми не се е върнало. За да вземе и последния ми спомен. Спомена за теб.
Всяка радост стапя се в погледа ми. Празен също като моята душа, като съзнанието. И само да погледна през прозореца и ми се струва, че замлъква всяко птиче, претопило своя глас в погледа ми. Отнех им ги! Откраднах даже слънчевата светлина, превърнах я в черен упрек и я скрих в очите си. Кажи ми сега как дори да ги отворя?
И отново сгуших се в завивките, пламнала от болка и тъга. Пречеха ми, задушаваха ме ала по-добре от колкото да посрещна деня. Сега видях че беше вече вечер…Моята сродна душа. Беше дошла отново, за да ме прегърне в тъмнина, утешавайки ме с черни сънища. Празни сънища. Също като каната кафе, която не ме остави будна.
И пак заспах, пречупвайки кристалния ти образ през сълзите. Отново празна, като неусетно миналия ден. Той вече беше твой, защото бе откраднал всичко мое.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: c1e220cd2a |
|
1. Много болка има насъбрана в теб. Дано се отърсиш от нея и някой ден да се събудиш с желание да станеш и да продължиш напред. А до тогава, пиши, разказвай, изплаквай си душата върху празен лист, който да поема всичко натрупано, което не можеш да споделиш с Него. Все някога ще ти олекне. Искрено ти го желая.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 65c200c410 |
|
2. Хмм-да ама представи си е че е жив и знаеш че съществува, както би сторила>Ще стоиш ли обездвижено.
Г. Ф>
|
|
