Когато избрах да не се страхувам - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120658)
 Любов и изневяра (29582)
 Секс и интимност (14306)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3137)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

Когато избрах да не се страхувам
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1510 пъти
Цял живот се страхувах от едно или друго. От хората, от думите им, от това да не ме наранят. Страхувах се, мерех си думите и делата, за да не предизвикам поредица от събития, които да се върнат върху мен и да плача. А винаги плачех и това ме караше да се страхувам още повече, да се пазя повече и плачех повече. Чувствах се като попаднала в някакъв омагьосан кръг и не разбирах къде е изхода, отчаях се, че няма изход. И станах една купчинка пепел, била някога жена, била някога усмивка. Някога, някъде там, когато съм била дете. Това беше останало от мен - спомена за едно лудо хлапе, което тичаше срещу слънцето и вярваше, че наистина е възможно да го хване. Едно хлапе, което виждаше хоризонта не като крайна точка, а като възможност за нов път и нови приключения.
Тези спомени ме доубиха. И там, на ръба на нищото, в бездната на собственото си разочарование, затисната от товара на толкова много страхове, миг преди да умра това дете дойде и ми удари плесница, а после се засмя: "Ставай, глупачке! "
И станах. Без сили, с тежки крака, за които бяха завързани веригите на миналите дни. Всяко движение беше болка, всяка стъпка ми костваше много, но не спрях. Детето тичаше пред мен и аз имах сила да мисля само за това как трябва да го последвам. Защото то се смееше, то беше... беше свободно.
И вървях, преминавах през тръните на собствените си заблуди, падах върху остриетата на собствените си убеждения и кървях от собствените си страхове. А наоколо беше мълчание.
В тишината, през болката, в някакъв порив на сърцето, в един миг, който сега определям като чудо нещо се взриви в мен. Изгърмя, изтрещя, заслепи ме със силата на хиляди прозрения и сърцето заби в нов ритъм. Сякаш беше песен, сякаш пролетен ручей чуруликаше с някаква нова надежда.
Потърсих в себе си страха, за да се вкопча в него, но него го нямаше. Останах сама срещу това нова усещане в сърцето си и заплаках. Всяка сълза измиваше нещо от стария ми свят, пречистваше ме и сякаш олеквах.
Сега не зная пътя си, но тичам срещу слънцето и наистина вярвам, че някой ден ще го прегърна.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 7 месеца
hash: b08ab114f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Много се извинявам че не е по темата ама.. обмисли да пишеш разкази.. много ми хареса подбора на думи, много ерудирано и литературно.

 
  ...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: ba928fe295
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Е защо да не е по темата, нали го публикувам в раздел "Проза и литература", за да потърся оценка на стила си на писане. Ако беше просто изповед и търсех съвет или съпричастност - историята щеше да е другаде.
Пиша разкази. Обичам и поезията, но не съм добра в нея. А това горното е опит за импресия... не се получи точно като жанр, но мисля, че като предаване на емоция е ок.
:)
Благодаря за коментара.

 
  ...
преди: 11 години, 7 месеца
hash: cb2b379874
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Уникално е, и го разбирам на 100 % - наистина бих искал да те познавам

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker